Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важна вест за плащането на заплатите през банкомат, има голяма уловка от Асен Василев
  • Новини

Важна вест за плащането на заплатите през банкомат, има голяма уловка от Асен Василев

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
fbxbcbfdbfdb.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тегленето на пари над минималната заплата ще се таксува

След ожесточени дебати и среднощни обсъждания бюджетът на държавата бе приет.

Вкараха се редица мерки за изсветляване на икономиката, но това, което засяга работещите е, че всички заплати трябва да минават през банка във фирми с над 100 служители.

Целта е да се пресече сивата икономика и да се плащат данъци и осигуровки върху пълното възнаграждение.

 

Това коментира финансовият министър Асен Василев пред Лора Крумова по Нова тв.

 

Заедно с тази задължителна точка е прието банките да не начисляват такси върху парите, постъпили от заплата и сметката да е безплатна.

Това се отнася за фирми над 100 служители.

Но разбира се и тук има уловка за тези, които не четат докрай и проблемите ще започнат още с влизането на закона в сила от септември.

Сметката за основни операции ще се обслужва безплатно, когато по нея постъпват и се съхраняват заплати.

Разпоредбата няма да се прилага за теглене на суми чрез банкомат и ПОС терминал, различни от обслужващата банка.

Другият момент е, че това ще важи за теглене суми до рамките на минималната заплата, която е 780 лева.

Всичко извън нея ще се таксува.

Ако заплатата е по-висока ще си плащаме съответната такса за операцията.

Това е базова сметка, обяви Асен Василев пред Лора Крумова и така било в Германия и Франция.

Така че трябва да се внимава когато пазарим дали терминал е на нашата банка и да не надвишим сумата по минимална заплата. Нещо като идеята за по-ниска цена на тока до определени киловати или за социално бедни – зависи от разхода.

Друго, което сподели финансовия министър е, че минималната работна заплата ще се увеличи от 1 януари 2024 година, като тя ще бъде 50% от средната.

Пенсиите се увеличиха от 1 юли по Швейцарското правило, като същото ще стане и през 2024 г.

Майчинството ще е колкото минималната работна заплата.

Основният проблем дойде с данъчните закони, посочи Асен Василев.

Мина всичко без касовата бележка в ресторанта, каза той.

Това е една много хубава мярка и се използва в Гърция. Всичко останало мина.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон: На 39 години почина веганката Жана Самсонова
Next: Адвокат Рангелов: До 10 години затвор за мъжа, обезобразил момичето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.