Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важна информация за всички пътуващи до Гърция това лято
  • Новини

Важна информация за всички пътуващи до Гърция това лято

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
vdsfbfdbgfngfmhjmhjmj.png

Може ли туристите в Гърция да останат жадни и некъпани? Този въпрос в момента сериозно вълнува хотелиерите по гръцките острови в Егейско море, където от няколко години цари хронична суша. Повечето туристи смятат за нещо напълно естествено, че могат да взимат душ по няколко пъти на ден и че вода ще има достатъчно, пише Герд Хьолер в статия, публикувана в различни германски вестници, сред които „Райнише Пост“, „Берлинер Моргенпост“ и „Щутгартер Нахрихтен“.

Авторът обяснява, че все повече пари са необходими, за да се задоволят нуждите на туристите от прясна вода, а в същото време никнат все повече хотели и вили с плувни басейни и туристите се множат. Затова по много от островите имат големи трудности в това отношение, има опасност от извънредна ситуация.

Заместник-кметът на Наксос се оплаква пред местно гръцко радио, че водните запаси са на изчерпване, а потреблението на вода през първите три месеца на 2024 вече е нараснало с 28%. В резервоарите сега имало едва около 12% вода в сравнение с количествата от преди година.

„Настъпващото лято ще бъде особено критично. Докато потреблението на вода непрекъснато расте, миналата зима валя много по-малко – тенденция, която продължава вече от три години“, пише германският журналист и цитира изявлението на метеоролога Костас Лагувардос: „2023 година беше особено лоша за Цикладите. Една-две години без достатъчно валежи – и ето ти го проблемът“, казва директорът по изследователската дейност в Националната обсерватория в Атина.

Герд Хьолер отбелязва, че в резултат от сушата, запасите с вода привършват и в малкото язовири на островите – на Миконос например двата големи резервоара били вече празни, пише „Дойче веле“.

„Месните хора на Цикладите открай време са свикнали да пестят водата, но масовият туризъм промени картината. В същото време туристите не бива да бъдат стряскани с призиви да се пести вода. Скъпоценната течност днес е необходима не толкова за водопой или за поливане – тя се стича в басейните и в джакузитата“, пише авторът и уточнява, че на остров Санторини от 2020 година потреблението на вода се е повече от удвоило, а на Миконос се е вдигнало с 38% между 2021 и 202 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Жестока трагедия с млада майка и 3-г. й син край Карлово
Next: Дъно в Хелс Китчън! Попитаха участниците кой е Тодор Колев, отговорите ще ви вбесят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.