Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важна информация за всички пътуващи до Гърция това лято
  • Новини

Важна информация за всички пътуващи до Гърция това лято

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
vdsfbfdbgfngfmhjmhjmj.png

Може ли туристите в Гърция да останат жадни и некъпани? Този въпрос в момента сериозно вълнува хотелиерите по гръцките острови в Егейско море, където от няколко години цари хронична суша. Повечето туристи смятат за нещо напълно естествено, че могат да взимат душ по няколко пъти на ден и че вода ще има достатъчно, пише Герд Хьолер в статия, публикувана в различни германски вестници, сред които „Райнише Пост“, „Берлинер Моргенпост“ и „Щутгартер Нахрихтен“.

Авторът обяснява, че все повече пари са необходими, за да се задоволят нуждите на туристите от прясна вода, а в същото време никнат все повече хотели и вили с плувни басейни и туристите се множат. Затова по много от островите имат големи трудности в това отношение, има опасност от извънредна ситуация.

Заместник-кметът на Наксос се оплаква пред местно гръцко радио, че водните запаси са на изчерпване, а потреблението на вода през първите три месеца на 2024 вече е нараснало с 28%. В резервоарите сега имало едва около 12% вода в сравнение с количествата от преди година.

„Настъпващото лято ще бъде особено критично. Докато потреблението на вода непрекъснато расте, миналата зима валя много по-малко – тенденция, която продължава вече от три години“, пише германският журналист и цитира изявлението на метеоролога Костас Лагувардос: „2023 година беше особено лоша за Цикладите. Една-две години без достатъчно валежи – и ето ти го проблемът“, казва директорът по изследователската дейност в Националната обсерватория в Атина.

Герд Хьолер отбелязва, че в резултат от сушата, запасите с вода привършват и в малкото язовири на островите – на Миконос например двата големи резервоара били вече празни, пише „Дойче веле“.

„Месните хора на Цикладите открай време са свикнали да пестят водата, но масовият туризъм промени картината. В същото време туристите не бива да бъдат стряскани с призиви да се пести вода. Скъпоценната течност днес е необходима не толкова за водопой или за поливане – тя се стича в басейните и в джакузитата“, пише авторът и уточнява, че на остров Санторини от 2020 година потреблението на вода се е повече от удвоило, а на Миконос се е вдигнало с 38% между 2021 и 202 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Жестока трагедия с млада майка и 3-г. й син край Карлово
Next: Дъно в Хелс Китчън! Попитаха участниците кой е Тодор Колев, отговорите ще ви вбесят

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.