Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важна клечка в ПП-ДБ: В София ще спечелим на 100%
  • Новини

Важна клечка в ПП-ДБ: В София ще спечелим на 100%

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sfdhfghfghtjt.png

“В София ще спечелим на 100%, но ще имаме кметове и на други места”.

Това мнение изрази заместник-председателят на парламентарната група на ПП-ДБ Владислав Панев в интервю за “Марица”. Той разкри и ще издържи ли сглобката и какво ще предприеме след 7 години като съпредседател на „Зелените“. Ето какво още каза той:

– Г-н Панев, какво да очакваме на старта на есенния политически сезон – ще се задържи ли „сглобката“?

– Изглежда, че ще се задържи. Приоритетите ся ясни – Еврозона, Шенген и приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост. За мен максималното усвояване на еврофондове е фетиш, тъй като съм убеден в тяхната неефективност в повечето случаи. Но законите, необходими за тази цел, са реформаторски.

Важното е да приемем законите, а не бонбончето в края – парите от фондовете. Но пък последните са важни за други партии от „сглобката“. Явно има мотивация за реформи в държавата, което е полезното на сегашното мнозинство.

– Може ли сглобката на властта да пострада от местните избори – някой да вземе категорично превъзходство и да поиска преразпределение на силите?

– Твърде е възможно. За нас е важно, че се явяваме заедно – “Демократична България” и “Продължаваме промяната”. Иначе „сглобката“ може да претърпи промени, защото една от причините България да не върви в правилната посока е феодализирането на редица общини. Това води до обедняване, обезлюдяване и миграция на макс към областния център, София, чужбина.

Преодоляване на този проблем минава през смяна на местната власт с нова, която е отворена към хората и равно отдалечена от бизнесите. Знаем, че има монополи в много общини. Не е хубаво, когато има един работодател. Няма как да си мълчим срещу тази феодализация и това може да породи проблеми в мнозинството, тъй като в маса общини ДПС и ГЕРБ са водещи.

– Какви са шансовете ви в малките общини, защото е известно, че нито ДБ, нито ПП имат сериозни структури извън големите градове?

– В част от малките общини ще имаме сериозна кампания и кандидати. Но дори преодоляване на мнозинството на местните феодали в общинските съвети би била добра крачка напред. Убеден съм, че на доста места ще имаме и кметове. В София ще спечелим на 100 процента, но очаквам и в други областни градове да се представим добре.

– Има ли проблем конкретно в Асеновград – там „Зелените“ вдигнаха кандидат, после беше номиниран друг от ПП и останалите партии в ДБ?

– Има проблем, да. Но ще намерим решение заедно. Коалиция ПП-ДБ няма да има двама кандидати. А дали единият няма да се яви чрез инициативен комитет или друга партия, вече е друг въпрос.

– Появи се напрежение в самата партия, чийто съпредседател сте. Каква е реалната ситуация?

– Всяка партия минава през подобни моменти. Имаме форум веднага след местните избори. Ще бъде избрано ново ръководство и проблемите ще бъдат решени.

– Вие ще се кандидатирате ли?

– Не, почти 7 години като съпредседател са напълно достатъчни. Доста продължителен период е. Демокрация е, всеки има право да се кандидатира.

– Какво друго важно трябва да свърши парламентът извън споменатите приоритети?

– Закони, които ще облекчат бизнеса. Разбира се, в съзвучие с опазването на околната среда. Бих дал пример със Закона за легализацията на индустриалния коноп. Той мина на комисия. Не знам дали сега няма да се появят проблеми, тъй като пък ние блокирахме Закона за горите, който беше така важен за ДПС.

– Обявените от мнозинството желания за промени в Конституцията очаквано бяха сведени до дискусия дали 24 май трябва да замени Трети март като национален празник. Не беше ли това фалстарт от пиарска гледна точка?

– Поне има дебат, хората се вълнуват. Не е лошо. Гледам, и референдум ще правят. Полезно е обществената енергия да бъде насочена в подобни дискусии.

– Но не беше ли грешка да се заковава дата, вместо хората да дискутират между няколко такива – имаме и 6 септември, и 22 септември, вероятно и други биха изскочили като идеи?

– До приемане на промените ще има доста време за обсъждане, така че не виждам грешка.

– Вие лично за коя дата сте?

– Просперитетът на България трябва да бъде положен на две основи – защита на собствеността и образованието. Втората важна тема прави 24 май много подходяща дата за национален празник.

– Споменахте референдум – не наляхте ли вода в мелницата на президента Радев за това движение, което може да прерасне и в партия?

– Президентът Радев ще намери повод да направи движение или партия, ако иска да направи такива. Дали ще е датата на националния празник, дали нещо друго, той без повод няма да остане.

– Прави ли всъщност президентът заявка за партия?

– Не знам, това си е негова работа. Има доста още години от мандата му.

– Как гледате на това непрекъснато противопоставяне между президент и правителство?

– На практика г-н Радев акушира това правителство. Ако не беше той, нямаше да има и сглобката между нас и ГЕРБ-СДС. Президентът е безценен фактор при формирането на правителството. Ако погледнете кое обединява партиите, подкрепящи правителството, то това е г-н Радев. Защото ако падне кабинетът, идва служебен на президента.

– А каква беше ролята на Алексей Петров за сегашния кабинет, само логистична ли?

– Нямам идея, никога не съм го познавал. Факт е, че имаше влияние. Спомнете си януари, когато миналият парламент гледаше промените в Кодекса за застраховането. Точно Алексей Петров идваше на Икономическа комисия като председател на Съюза за стопанска инициатива, за да лобира против закона. Реално, само ПП и ДБ бяхме за промените.

Точно преди смъртта му, някъде юни-юли, Алексей Петров обърна позицията си и кодексът беше приет с гласовете на всички освен на „Възраждане“.

Този кодекс е наистина важен за приемането ни в еврозоната, а лично за мен много по-важен, защото създава истинска конкурентна среда в застраховането. Едни компании досега не си плащаха особено много за щетите на клиентите в чужбина. Ето една важна реформа на този парламент.

– Последно – колко ще е животът на сглобката?

– Не знам наистина, очевидно доверието между партиите в мнозинството не е на особено високо ниво. Но както казах – имаме акушер на сглобката и това е Румен Радев. Оттам нататък на дневен ред за трите важни приоритета на правителството, също и тежка геополитическа обстановка, в която България трябва да даде своята подкрепа за Украйна.

Уви, Шенген и Еврозоната не зависят само от нас, а от вътрешнополитически проблеми в страни като Австрия и Нидерландия. Инфлацията също е по-висока от необходимото ниво.

Важен е и бюджетният дефицит, който е 100 милиона лева за първите 8 месеца – много добър резултат. Дава ми оптимизъм, че бюджетът ще бъде изпълнен. Изброявам все причини депутатите да работим, за да дадем каквото можем, че и отгоре. Стига да има сериозна воля за реформи.

– Наясно ли сте как ще стане ротацията между академик Денков и Мария Габриел, ще има ли други промени?

– Логично е съставът на кабинета да не претърпи особени промени, а просто академик Денков и г-жа Габриел да се завъртят като премиер и вицепремиер. Но има време дотогава, правителството не е от най-стабилните за последните 30 години, ще изтече много вода.

– Оценката ви за министрите, специално за енергетика и екологията, където сте експерт?

– Минали са само три месеца и не мога да коментирам. Правят се плахи стъпки в правилна посока- като например обявяването на Боянското блато за защитена местност, защото това спря застрояването му.

Предизвикателствата са огромни, за съжаление последният пример е с трагедията в Царево. Тя показва, че инвестициите ни в инфраструктура са недостатъчни предвид климатичните промени. Министрите трябва да полагат много усилия в тази посока. И не става въпрос само за пари, но и за предотвратяване на измами, защото виждаме как някакви тръби се слагат на тайни места.

– Рано е може би, но имате ли информация за човешка грешка при трагедията в Царево извън очевидно рекордните валежи. Дали мостът е ремонтиран зле, дали деретата са застроени неправилно, дали горите по Странджа са изсечени?

– Нека специалистите оценяват, но със сигурност има по нещо от всичко изброено. Презастрояването специално в този район е очевадно, а все пак това е едно от най-дъждовните места в България. Ясна е пълната безотговорност. Но подобни случаи ще зачестяват, затова власти – централни и местни, трябва да взимат навреме мерки. И подобно престъпно застрояване да не бъде позволявано.

Владислав Панев е икономист, роден в Димитровград, завършва УНСС. Развива успешен частен бизнес, преди да стане депутат. Съпредседател на “Зелено движение” и на “Демократична България”. Депутат в последните пет парламента. В момента е заместник-председател на парламентарната група на ПП-ДБ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария Силвестър се изпусна и издаде голяма тайна за bTV
Next: Такова чудо посред бял ден не се е случвало от години във Варна

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.