Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важна клечка в ПП-ДБ: В София ще спечелим на 100%
  • Новини

Важна клечка в ПП-ДБ: В София ще спечелим на 100%

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sfdhfghfghtjt.png

“В София ще спечелим на 100%, но ще имаме кметове и на други места”.

Това мнение изрази заместник-председателят на парламентарната група на ПП-ДБ Владислав Панев в интервю за “Марица”. Той разкри и ще издържи ли сглобката и какво ще предприеме след 7 години като съпредседател на „Зелените“. Ето какво още каза той:

– Г-н Панев, какво да очакваме на старта на есенния политически сезон – ще се задържи ли „сглобката“?

– Изглежда, че ще се задържи. Приоритетите ся ясни – Еврозона, Шенген и приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост. За мен максималното усвояване на еврофондове е фетиш, тъй като съм убеден в тяхната неефективност в повечето случаи. Но законите, необходими за тази цел, са реформаторски.

Важното е да приемем законите, а не бонбончето в края – парите от фондовете. Но пък последните са важни за други партии от „сглобката“. Явно има мотивация за реформи в държавата, което е полезното на сегашното мнозинство.

– Може ли сглобката на властта да пострада от местните избори – някой да вземе категорично превъзходство и да поиска преразпределение на силите?

– Твърде е възможно. За нас е важно, че се явяваме заедно – “Демократична България” и “Продължаваме промяната”. Иначе „сглобката“ може да претърпи промени, защото една от причините България да не върви в правилната посока е феодализирането на редица общини. Това води до обедняване, обезлюдяване и миграция на макс към областния център, София, чужбина.

Преодоляване на този проблем минава през смяна на местната власт с нова, която е отворена към хората и равно отдалечена от бизнесите. Знаем, че има монополи в много общини. Не е хубаво, когато има един работодател. Няма как да си мълчим срещу тази феодализация и това може да породи проблеми в мнозинството, тъй като в маса общини ДПС и ГЕРБ са водещи.

– Какви са шансовете ви в малките общини, защото е известно, че нито ДБ, нито ПП имат сериозни структури извън големите градове?

– В част от малките общини ще имаме сериозна кампания и кандидати. Но дори преодоляване на мнозинството на местните феодали в общинските съвети би била добра крачка напред. Убеден съм, че на доста места ще имаме и кметове. В София ще спечелим на 100 процента, но очаквам и в други областни градове да се представим добре.

– Има ли проблем конкретно в Асеновград – там „Зелените“ вдигнаха кандидат, после беше номиниран друг от ПП и останалите партии в ДБ?

– Има проблем, да. Но ще намерим решение заедно. Коалиция ПП-ДБ няма да има двама кандидати. А дали единият няма да се яви чрез инициативен комитет или друга партия, вече е друг въпрос.

– Появи се напрежение в самата партия, чийто съпредседател сте. Каква е реалната ситуация?

– Всяка партия минава през подобни моменти. Имаме форум веднага след местните избори. Ще бъде избрано ново ръководство и проблемите ще бъдат решени.

– Вие ще се кандидатирате ли?

– Не, почти 7 години като съпредседател са напълно достатъчни. Доста продължителен период е. Демокрация е, всеки има право да се кандидатира.

– Какво друго важно трябва да свърши парламентът извън споменатите приоритети?

– Закони, които ще облекчат бизнеса. Разбира се, в съзвучие с опазването на околната среда. Бих дал пример със Закона за легализацията на индустриалния коноп. Той мина на комисия. Не знам дали сега няма да се появят проблеми, тъй като пък ние блокирахме Закона за горите, който беше така важен за ДПС.

– Обявените от мнозинството желания за промени в Конституцията очаквано бяха сведени до дискусия дали 24 май трябва да замени Трети март като национален празник. Не беше ли това фалстарт от пиарска гледна точка?

– Поне има дебат, хората се вълнуват. Не е лошо. Гледам, и референдум ще правят. Полезно е обществената енергия да бъде насочена в подобни дискусии.

– Но не беше ли грешка да се заковава дата, вместо хората да дискутират между няколко такива – имаме и 6 септември, и 22 септември, вероятно и други биха изскочили като идеи?

– До приемане на промените ще има доста време за обсъждане, така че не виждам грешка.

– Вие лично за коя дата сте?

– Просперитетът на България трябва да бъде положен на две основи – защита на собствеността и образованието. Втората важна тема прави 24 май много подходяща дата за национален празник.

– Споменахте референдум – не наляхте ли вода в мелницата на президента Радев за това движение, което може да прерасне и в партия?

– Президентът Радев ще намери повод да направи движение или партия, ако иска да направи такива. Дали ще е датата на националния празник, дали нещо друго, той без повод няма да остане.

– Прави ли всъщност президентът заявка за партия?

– Не знам, това си е негова работа. Има доста още години от мандата му.

– Как гледате на това непрекъснато противопоставяне между президент и правителство?

– На практика г-н Радев акушира това правителство. Ако не беше той, нямаше да има и сглобката между нас и ГЕРБ-СДС. Президентът е безценен фактор при формирането на правителството. Ако погледнете кое обединява партиите, подкрепящи правителството, то това е г-н Радев. Защото ако падне кабинетът, идва служебен на президента.

– А каква беше ролята на Алексей Петров за сегашния кабинет, само логистична ли?

– Нямам идея, никога не съм го познавал. Факт е, че имаше влияние. Спомнете си януари, когато миналият парламент гледаше промените в Кодекса за застраховането. Точно Алексей Петров идваше на Икономическа комисия като председател на Съюза за стопанска инициатива, за да лобира против закона. Реално, само ПП и ДБ бяхме за промените.

Точно преди смъртта му, някъде юни-юли, Алексей Петров обърна позицията си и кодексът беше приет с гласовете на всички освен на „Възраждане“.

Този кодекс е наистина важен за приемането ни в еврозоната, а лично за мен много по-важен, защото създава истинска конкурентна среда в застраховането. Едни компании досега не си плащаха особено много за щетите на клиентите в чужбина. Ето една важна реформа на този парламент.

– Последно – колко ще е животът на сглобката?

– Не знам наистина, очевидно доверието между партиите в мнозинството не е на особено високо ниво. Но както казах – имаме акушер на сглобката и това е Румен Радев. Оттам нататък на дневен ред за трите важни приоритета на правителството, също и тежка геополитическа обстановка, в която България трябва да даде своята подкрепа за Украйна.

Уви, Шенген и Еврозоната не зависят само от нас, а от вътрешнополитически проблеми в страни като Австрия и Нидерландия. Инфлацията също е по-висока от необходимото ниво.

Важен е и бюджетният дефицит, който е 100 милиона лева за първите 8 месеца – много добър резултат. Дава ми оптимизъм, че бюджетът ще бъде изпълнен. Изброявам все причини депутатите да работим, за да дадем каквото можем, че и отгоре. Стига да има сериозна воля за реформи.

– Наясно ли сте как ще стане ротацията между академик Денков и Мария Габриел, ще има ли други промени?

– Логично е съставът на кабинета да не претърпи особени промени, а просто академик Денков и г-жа Габриел да се завъртят като премиер и вицепремиер. Но има време дотогава, правителството не е от най-стабилните за последните 30 години, ще изтече много вода.

– Оценката ви за министрите, специално за енергетика и екологията, където сте експерт?

– Минали са само три месеца и не мога да коментирам. Правят се плахи стъпки в правилна посока- като например обявяването на Боянското блато за защитена местност, защото това спря застрояването му.

Предизвикателствата са огромни, за съжаление последният пример е с трагедията в Царево. Тя показва, че инвестициите ни в инфраструктура са недостатъчни предвид климатичните промени. Министрите трябва да полагат много усилия в тази посока. И не става въпрос само за пари, но и за предотвратяване на измами, защото виждаме как някакви тръби се слагат на тайни места.

– Рано е може би, но имате ли информация за човешка грешка при трагедията в Царево извън очевидно рекордните валежи. Дали мостът е ремонтиран зле, дали деретата са застроени неправилно, дали горите по Странджа са изсечени?

– Нека специалистите оценяват, но със сигурност има по нещо от всичко изброено. Презастрояването специално в този район е очевадно, а все пак това е едно от най-дъждовните места в България. Ясна е пълната безотговорност. Но подобни случаи ще зачестяват, затова власти – централни и местни, трябва да взимат навреме мерки. И подобно престъпно застрояване да не бъде позволявано.

Владислав Панев е икономист, роден в Димитровград, завършва УНСС. Развива успешен частен бизнес, преди да стане депутат. Съпредседател на “Зелено движение” и на “Демократична България”. Депутат в последните пет парламента. В момента е заместник-председател на парламентарната група на ПП-ДБ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария Силвестър се изпусна и издаде голяма тайна за bTV
Next: Такова чудо посред бял ден не се е случвало от години във Варна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.