Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важна новина за родителите на деца до 14 години
  • Новини

Важна новина за родителите на деца до 14 години

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2023
dfghkjfdghkdfgkhkhttr.png

Децата до 14 навършени години ще пътуват безплатно в градския транспорт. Това
предвижда проект за постановление на Министерския съвет, публикуван за обществено обсъждане. Той променя наредба на министъра на транспорта
за безплатните пътувания и намаления в автобусния транспорт. В момента граничната
възраст за возене в града с автобус, трамвай, тролей и метро без пари е 7 години.

 

Мотивът за двойното увеличаване на възрастта е да се намали трафикът с лични
коли, с които родители карат децата на училище, което ще има екологичен ефект.
Очаква се това да доведе до създаване на навик за използване на обществен транспорт,
което щяло да е ключово за бъдещето, когато пораснат.

 

В междуселищния транспорт също са предвидени по-големи намаления. Остава нормата
децата до 7 г. да пътуват безплатно с автобус. Предлага се тези от 8 до 14 навършени
години да получават 50 на сто намаление, възрастовият диапазон за ползване на
този бонус сега е между 7 и 10 г.

 

Предвидени са още намаления на пътуванията и в междуселищните превози. Ученици,
студенти и докторанти, дневно и редовно обучение ще ползват градски транспорт
по основни линии и междуселищни автобусни линии от общинските и областните транспортни
схеми с билет на половин цена от тарифата на превозвача. Сега в града те ползват
30 на сто намаление, а за междуселищните превози – 20 на сто.

 

Добавена е нова категория пътуващи с отстъпка – хора с увреждания с намалена
работоспособност над 70,99%. И досега общините им издават карти с намаления, но
не ги компенсират със средства от националния бюджет, пише в мотивите. Предложението
е да се осигури минимален размер от 25 на сто компенсиране.

 

По данни на здравното министерство към 2022 г. има над 760 000 хора с увреждания
с намалена работоспособност над 70,99 на сто. В София всеки ден от карти с намалена
цена се възползват над 17 000 души с увреждания.

От централния бюджет ще се отпускат субсидии на общините поотделно за вътрешни
пътнически превози, междуселищни, такива в слабонаселени планински и други райони
и междуобластни, пише Novini.bg. Досега последните липсваха при компенсирането
на превозвачите.

 

Наблюдава се тенденция за отказ на фирми да изпълняват автобусни линии, преминаващи
през населени места дори с по-голям брой жители от 500. За да се насърчат, субсидираните
транспортни връзки се увеличават от 2 на 3, а годишните от 730 на 1095. Тази промяна
засяга населението от слабонаселените планински и гранични райони в страната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт попари пенсионерите, Асен Василев им вдига парите, но…
Next: Извънредно: Сензационен обрат с вота на недоверие към кабинета Денков

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.