Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важна новина за родителите на деца до 14 години
  • Новини

Важна новина за родителите на деца до 14 години

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2023
dfghkjfdghkdfgkhkhttr.png

Децата до 14 навършени години ще пътуват безплатно в градския транспорт. Това
предвижда проект за постановление на Министерския съвет, публикуван за обществено обсъждане. Той променя наредба на министъра на транспорта
за безплатните пътувания и намаления в автобусния транспорт. В момента граничната
възраст за возене в града с автобус, трамвай, тролей и метро без пари е 7 години.

 

Мотивът за двойното увеличаване на възрастта е да се намали трафикът с лични
коли, с които родители карат децата на училище, което ще има екологичен ефект.
Очаква се това да доведе до създаване на навик за използване на обществен транспорт,
което щяло да е ключово за бъдещето, когато пораснат.

 

В междуселищния транспорт също са предвидени по-големи намаления. Остава нормата
децата до 7 г. да пътуват безплатно с автобус. Предлага се тези от 8 до 14 навършени
години да получават 50 на сто намаление, възрастовият диапазон за ползване на
този бонус сега е между 7 и 10 г.

 

Предвидени са още намаления на пътуванията и в междуселищните превози. Ученици,
студенти и докторанти, дневно и редовно обучение ще ползват градски транспорт
по основни линии и междуселищни автобусни линии от общинските и областните транспортни
схеми с билет на половин цена от тарифата на превозвача. Сега в града те ползват
30 на сто намаление, а за междуселищните превози – 20 на сто.

 

Добавена е нова категория пътуващи с отстъпка – хора с увреждания с намалена
работоспособност над 70,99%. И досега общините им издават карти с намаления, но
не ги компенсират със средства от националния бюджет, пише в мотивите. Предложението
е да се осигури минимален размер от 25 на сто компенсиране.

 

По данни на здравното министерство към 2022 г. има над 760 000 хора с увреждания
с намалена работоспособност над 70,99 на сто. В София всеки ден от карти с намалена
цена се възползват над 17 000 души с увреждания.

От централния бюджет ще се отпускат субсидии на общините поотделно за вътрешни
пътнически превози, междуселищни, такива в слабонаселени планински и други райони
и междуобластни, пише Novini.bg. Досега последните липсваха при компенсирането
на превозвачите.

 

Наблюдава се тенденция за отказ на фирми да изпълняват автобусни линии, преминаващи
през населени места дори с по-голям брой жители от 500. За да се насърчат, субсидираните
транспортни връзки се увеличават от 2 на 3, а годишните от 730 на 1095. Тази промяна
засяга населението от слабонаселените планински и гранични райони в страната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт попари пенсионерите, Асен Василев им вдига парите, но…
Next: Извънредно: Сензационен обрат с вота на недоверие към кабинета Денков

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.