Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важни промени в Закона за етажната собственост, всеки собственик на имот трябва да ги знае
  • Новини

Важни промени в Закона за етажната собственост, всеки собственик на имот трябва да ги знае

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
adsfhsfghfgshrhr.png

Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за управление на етажната
собственост, с които се улеснява процесът на вземане на решения.

Намалява се кворумът
за провеждане на общо събрание от 67 на сто на 51 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост.

 

Когато не е налице изискуемият кворум, общото събрание да се отлага с един час
и да се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 26 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост, а не както досега 33 на
сто.

 

Предвижда се общото събрание да може да се провежда и в смесен режим на работа
– присъствено и онлайн чрез видеоконференция, както и неприсъствено чрез декларация,
подписана саморъчно или с квалифициран електронен подпис.

 

Когато едно физическо или юридическо лице е собственик на повече от 51 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост, общото събрание се провежда,
ако присъстват лично или чрез упълномощени представители собственици на най-малко
75 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, записаха депутатите.

 

Създава се правна възможност за откриване на индивидуална разплащателна банкова
сметка за събиране на разходите за управление и поддръжка.

Предвижда се за самостоятелен
обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
да се заплащат разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик,
ползвател или обитател.

 

Въвежда се публичен електронен регистър на професионалните управители, управителните
съвети и сдруженията на собствениците към Министерството на регионалното развитие
и благоустройството (МРРБ).

 

По решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50 на сто идеални
части от общите части, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя)
могат да бъдат възлагани на професионален управител-търговец, вписан в регистъра
към МРРБ.

 

Предвижда се приемането на решение от общото събрание на етажната собственост
за разполагане на зарядна точка за автомобили също да става с мнозинство повече
от 50 на сто идеални части от общите.

С измененията се намалява и административната
тежест при изграждането на зарядна точка в съсобствен имот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напрежението расте! Още един бранш се вдига на бунт
Next: Дъщерята на Петър Стоянов се омъжи тайно за милионер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.