Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно за собствениците на празни апартаменти
  • Новини

Важно за собствениците на празни апартаменти

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2024
sdfvmksdfkmvkdfbfgb.png

Собствениците на празни апартаменти в блоковете също ще плащат такса за входа всеки месец. Солидарното разпределение на сметките за поддръжка на общите части влезе в сила от началото на годината с промени в Закона за управление на етажната собственост. Може ли промяната да доведе до конфликти между притежателите на обитаеми и необитаеми апартаменти в кооперации и блокове?

До момента собствениците на необитаеми апартаменти в големи жилищни сгради не бяха задължени да плащат месечна такса за общите части. От тях по закон се изискваха пари само за големи ремонтни дейности.

„Те заплащаха, само ако има някакви ремонтни дейности – било то на покрив, боядисване на входа, подмяна на входна врата. Сега вече от 1 януари 2024 година тези необитаеми апартаменти, техните собственици по-точно, са длъжни да заплащат и месечните комунални разходи – асансьор, осветление и за всичко, което плаща всеки един собственик в сградата, за един човек“, обяснява пред БНТ Светослав Николов, професионален домоуправител.

Гълъбина Андреева има два апартамента в Благоевград. Разказва, че единият е необитаем от дълго време, но въпреки това винаги плаща, когато има големи ремонти на общите части. Неприятно е изненадана, че за празното жилище вече ще дължи такса всеки месец.

„По принцип мисля че не е правилно, нали това което става въпрос като ремонти, някакви належащи – да, но всичко останало – не знам. Прекалено много започват да стават вече и данъците, и всички други допълнителни средства, които трябва да се отделят за тази собственост. За съжаление, много са вече такива жилища необитаеми. Не съм съгласна с тия неща, но не знам какво може да се направи“, казва тя.

Част от жителите на Благоевград пък определят като правилна и закономерна промяната в закона за етажната собственост.

„Аз съм „за“, защото след като е купил жилището и след това не го обитава, би трябвало да си поема разходите за общите части. Затова съм съгласна – да. Имаме на четвъртия етаж апартамент, който не се обитава от доста време. Той в момента живее в Якоруда и така идва от време на време, но като гледам на списъка винаги таксата си му стои и се увеличава“, смята Венера Нушкова.

Според професионални домоуправители новите промени в закона за етажната собственост неминуемо ще доведат до по-трудно събиране на таксите за общите части. Възможно е и да се стигне до съд при некоректни платци.

„Когато се натрупат едни доста сериозни задължения, които може би са над 50 процента от минималната работна заплата, тогава етажната собственост има всички правомощия да си събере тези пари по съдебен път. Така че даден собственик може да му се трупат задължения, ако той не се поинтересува за тях, не се поинтересува да намери контакт с домоуправителя, в един момент могат да минат 3 години, на него да му са се натрупали някакви задължения от 100, 200, 300 или 500 лева и срещу него да започне дело от страна на етажната собственост спрямо него, за да се изискват тези пари“, казва Светослав Николов, професионален домоуправител.

Друга важна промяна в закона е че решенията на общите събрания вече могат са се взимат при кворум от 50 плюс един процента от живущите, а не както до сега при 67 процента присъстващи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога не крийте парите си на тези места в дома – обричате се на бедност
Next: Мистериозни зелени топки се появиха на известен плаж

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.