Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно! Тази заплата скача със 100 лева, вижте кои са късметлиите
  • Новини

Важно! Тази заплата скача със 100 лева, вижте кои са късметлиите

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
sdgdfgdfhfhgfh.png

Минималната заплата ще стане 933 лв. от началото на 2024 г. А след това всяка година ще расте с около 100 лв.

Това става ясно от указания на Министерството на финансите, които са изпратени на всички ведомства, за подготовка на бюджета за 2024 г. и актуализираните им прогнози за 2025-2026 г., пише „Труд“

Според Кодекса за социално осигуряване от 1 януари 2024 г. минималната заплата трябва да бъде 50 на сто от средната за страната. И след това да бъде увеличавана от началото на всяка следваща година, така че да остане 50% от средната заплата.

От Министерство на финансите вече са пуснали за обществено обсъждане проект за увеличение на минималната заплата от 1 януари 2024 г. от сегашните 780 лв. на 933 лв.

Разчетите на Министерство на финансите показват, че от началото на 2025 г. минималната заплата трябва да бъде 1033 лв., а от 1 януари 2026 г. – 1140 лв. Бюджетните организации трябва да разработят прогнозите си за 2025-2026 г. като използват именно тези разчети за размера на минималната заплата.

Разчетите на Министерството на финансите показват, че след като бъде приложен механизмът минималната заплата да бъде 50 на сто от средната, всяка година минималното възнаграждение ще расте с около 100 лв. Това означава, че средната заплата ще нараства с около 200 лв. на година. А това вече е факт.

През юни 2023 г. средната заплата е 1927 лв., показват данни на Националния статистически институт. Това е увеличение с 12,7%, или с 217 лв. спрямо същия месец на миналата година. Разчетите на Министерството на финансите показват, че това увеличение на възнагражденията ще се запази и през следващите години.

Ако прогнозата на министерството се сбъдне, в рамките на три години минималната заплата ще нарасне от 780 лв. на 1140 лв. Това представлява увеличение с 360 лв., или с над 46 на сто.

Ще бъде продължена и политиката за увеличение на заплатите на учителите. В

указанията на Министерство на финансите е посочено, че средствата за образованието за периода 2024-2026 г. трябва да бъдат разчетени така, че да продължи политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средната им работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната заплата за страната за предходната година.

Дори с планираното увеличение на минималната заплата, България ще остане на последно място сред страните от Европейския съюз. В момента минималната заплата в страната е 780 лв., което прави 398,81 евро. Прогнозата на Министерство на финансите е от началото на 2026 г. минималната заплата да стане 582,87 евро.

Това отново ще бъде най-ниската минимална заплата в ЕС, дори доходите във всички останали страни да бъдат замразени и да не бъдат увеличавани през следващите три години.

Най-близо до нас е Румъния, където минималната заплата в момента е 604,41 евро. След това са Латвия с 620 евро и Унгария 623,77 евро. С планираните увеличения на заплатите през следващите три години няма да достигнем тези страни, дори възнагражденията там да останат без промяна. В Германия в момента минималната заплата е 1997 евро, което е пет пъти повече отколкото в България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесмен от Турция: Не продавайте на двойни цени на българите в Одрин, каза по колко харчим на пазаруване
Next: Извънредно! Огнен ад в Бургас, щетите са огромни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.