Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга го е казала: Сънувате ли починал роднина, гответе се за…
  • Новини

Ванга го е казала: Сънувате ли починал роднина, гответе се за…

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
fdskhfdhkdfkhjljhhg.png

Хората обръщат голямо внимание на сънищата. Смята се, че те са не само огледало на подсъзнанието, но и послание свише.

 

Най-голяма тревога като цяло предизвикват сънищата с мъртъвци, тъй като в повечето случаи те имат отрицателно значение.

Специалистите казват, че хората сънуват покойните си близки заради емоционалното си състояние и спомени за тях. Срещата с мъртъв човек насън може да означава желание да получите съвет или прошка от него.

Понякога сънят може да бъде необичаен, плашещ или тревожен. Това може да показва недовършена работа или проблеми, свързани с починалия. Ако подобни сънища се повтарят, препоръчително е да се консултирате с духовен съветник или психолог.

 

Какво обаче казват по темата известни гадатели като Ванга, Нострадамус и Милер?

Според съновника на Ванга срещите с мъртвец насън могат да носят дълбоки символични значения.

Ако починалият целува или прегръща спящия човек, това може да предвещава промени в живота. Ако починалият умре отново, но насън, това може да е знак за добри събития на хоризонта.

Починал приятел символизира големи промени в живота. В каква сфера ще се появят и дали ще създадат проблеми, може да се разбере от разговора си с него. Опитайте да запомните и най-малките подробности от думите и поведението му, за да получите представа.

Когато починалият не ви е познат или не са ви свързвали близки отношения, обърнете внимание на неговото състояние. Ако той изглежда зле, болнав и освен това кашля върху вас, ще попаднете в неприятна ситуация, в която не само няма да ви подкрепят, но и ще се държат с вас несправедливо.

Ако сънувате много мъртви хора, които просто изпълват всичко наоколо, се задава епидемия или екологична катастрофа.

Сън с близко значение е ако ваш приятел е в състояние на клинична смърт. Приемете това като предупреждение – във вашето обкръжение има подли, коварни хора. Смятате ги за истински приятели, но те кроят интриги зад гърба ви и разпространяват слухове.

Съновникът на Милер представя друга интересна гледна точка. Тук мъртвецът предупреждава спящия за възможни завистници и недоброжелатели, които му готвят коварен удар в гърба. Това е предупреждение за враждебност около вас, може би от близки хора.

Ако насън човек чува мъртвец, но не го вижда, това може да вещае лоши новини, които скоро могат да засегнат живота ви.

 

Великият френски гадател Нострадамус също има своя уникална интерпретация на темата за сънищата с мъртъвци. Той е смятал, че такива сънища често се случват в периоди на промяна в живота на сънуващия.

Според неговите учения сънищата с мъртъвци могат да показват предстоящо важно събитие като сватба, ако са в дома ви, или да говорят за опити за преодоляване на някакви страхове и притеснения, ако докосвате или целувате починалия.

На щастливо събитие е, ако починалият ви подари нещо. Но ако вие му дадете подарък, ще трябва да се мобилизирате максимално, за да избегнете загуби.

Друг негативен образ е мъртвец, оживял или възкръснал от гроба. В този случай може да възникнат здравословни проблеми както за вас, така и за вашите близки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя натърка ръката си с лук и след малко се случи чудо! Как не го знаех досега?
Next: Внимание, шофьори: КАТ с ново 20 в акция Зима, ще проверяват за…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.