Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга: измийте краката си преди сън или си вземете душ, водата измива лошите мисли и лошата енергия
  • Новини

Ванга: измийте краката си преди сън или си вземете душ, водата измива лошите мисли и лошата енергия

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
dfgeasfsddxfds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Баба Ванга ни съветва да спазваме определени правила, за да сме здрави. Знаменитата пророчица, през целия си дълъг живот е спазвала стриктно свои правила, съблюдавайки определен режим. Като своя мисия петричката лечителка избира да помага на хората, като ги цери от различни болести и недъзи, често опирайки до богатството на народната медицина.

Въпросът как да победим остаряването и да доживеем до дълбока старост вълнува човечеството едва ли не от сътворяването на света. Учените непрекъснато предлагат свои рецепти за вечна младост и търсят „гена на дълголетието“.

Съществуват много способи, за да извоюваме поне частична победа с надпреварата с времето. Това са йогата, физическата активност, здравословното хранене, закаляването, парните бани, пречистването на организма.

Ванга дава приживе своите съвети за дълголетие пред журналистите на телевизионния канал „Домашний“, а те записват ценните ѝ препоръки:

1. Преди всичко – не преяждайте. На пазара и без това се предлагат повече продукти, отколкото имаме нужда. Преяждането води до сериозни заболявания, от които страдат всички органи.

2. През лятото обезателно ходете боси! Така няма да прекъсвате връзката си със земята.

3. Научете се правилно да почивате. Денят е създаден за работа, а нощта – за сън. За да сме здрави и работоспособни, трябва да си лягаме не по-късно от 10 часа вечерта, а сутрин да се събуждаме към 5-6 часа.

4. Непрекъснато пийте чай от горски плодове или билки. В отварата има чистота и източник на здраве.

5. Поне веднъж в седмицата яжте накиснато в чиста вода жито. По този начин постоянно ще очиствате организма си и ще имате непрекъснат източник на сила.

6. Хората трябва да ядат ръжен хляб, за да оцелеят и съхранят здравето си. В наше време ръжта има все по-голямо значение.

7. Намалете до минимум мазните храни.

8. Тези, които искат да са здрави, трябва постепенно да намалят дела на месните блюда в храненето си и постепенно да се откажат от месото.

9. Не пушете! Цигарите са сигурен убиец. Той е подъл и постепенно ни унищожава.

10. Движете се повече и много работете! Губенето на време и бездействието са болест, която погубва не само тялото, но и душата.

11. Не се мийте с много гореща вода. По-често използвайте домашен сапун и природни средства, които не дразнят тялото.

12. Вечер, преди лягане, обезателно измивайте краката си, ако може, вземете цялостен душ. Водата не само измива мръсотията, натрупана през деня, но и ни чисти от лошите мисли и лоши енергии, които могат да нарушат спокойния ни сън.

13. Прекалената употреба на лекарства вреди на здравето. Изкуствените илачи затварят вратата, през която посредством билките влизат природните сили, възстановяващи нарушения баланс в болния организъм.

14. През лятото пускайте децата да играят на воля, на каквото си искат: да се мокрят във водата, да тичат, да скитат в гората. През зимата това ще е от полза за здравето им и ще ги пази от болести.

15. Обичайте се един друг, стремете се към добри дела. Мислете позитивно и това ще е най-доброто лекарство за всеки от нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозната смърт на Георги Парцалев, която остава недолюбван от властта
Next: Публиката и Билалов във възторг от участник: Такова нещо не се случва често в Стани богат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.