Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга и Слава Севрюкова намерили гроба на Левски
  • Новини

Ванга и Слава Севрюкова намерили гроба на Левски

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
vashasnasgasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Навършиха се 150 години от обесването на Васил Левски на 18 февруари 1873 г. Приживе Апостола на свободата казва следното откровение пред ловешкия му ятак Никола Цвятков-Бакърджийчето по пътя им от Търново към София: „Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко.“

Така Левски прогнозира злокобно точно своята бъдеща съдба, но за зла участ мястото на гроба му и до днес остава една от най-големите загадки в историята на България, пише “Телеграф”.

Търсене в астрала

От 60-те години на миналия век се възражда интересът към търсенето гроба на Апостола. Въпреки подозренията, че комунистическата власт няма интерес от намирането му, в дискусията се включват някои от най-добрите феномени и пророци. Техните свръхестествени визии в някои отношения са сходни, но в други доста се разминават. А с това и загадката сякаш още повече се заплита.

Дирите на Васил Иванов Кунчев се губят след екзекуцията му на 18 срещу 19 февруари. Позорното бесило е издигнато в центъра на София, където днес се пресичат булевардите „Васил Левски“ и „Янко Сакъзов“. На същото място е вдигнат и паметникът на националния герой, пред когото (при липсата на гроб) поколения наред поднасят цветя.

Изследователи предполагат, че тялото на революционера е погребано набързо от турските заптиета в позорните гробища за престъпници в местността Кюлюците. Там полагали без опело телата на всички хаярсъзи (разбойници), както и на самоубийци и анонимни жертви на различен тип престъпления и злополуки.

Не липсват обаче сведения, че една нощ Левски тайно е разкопан от верни революционери и препогребан в храм в центъра на столицата. Според изследване на Николай Хайтов това се е случило в късноантичната черква в подлеза на ЦУМ „Св. Петка Самарджийска“. Именно версията с ексхумацията на Левски индиректно потвърждава и пророчицата Ванга, само че тя е посочила другa църква в съседство като негов последен дом – „Св. Николай“.

Информаторът

Информацията за това дойде от приближения до пророчицата Павел Кипров, родом от симитлийското село Черниче. Кипров разказва, че се запознал с феноменалната жена на младини (бил 24 г.). Тогава се разболял и чичо му, който познавал баба Ванга, решил да го проводи при нея.

„През 1975 г. имах здравословен проблем и чичо ми ме изпрати в Рупите. Останах до вечерта, защото пред къщата ѝ имаше над 200 души. Тогава тя гледа само на мен и на още двама, мисля, че не бяха българи. Говори ми около час и за болестта, и за бъдещето. Всичко после се сбъдна”, спомня си Кипров. По думите му след този ден двамата с пророчицата станали големи дружки.

По това време мнозина мислели, че Николай Хайтов е разбрал именно от Ванга, че гробът на Апостола се намира в църквата до ЦУМ – теория, която писателят защитава до сетния си дъх.

„Една вечер я попитах ни в клин, ни в ръкав, ти ли каза на Хайтов къде е гробът на Левски. А тя скочи: „Защо ме набеждаваш. Аз не съм му казвала. Защо мислиш така?! Искаш ли да ти кажа къде е гробът на Левски”, амбицирала се пророчицата. -„Гробът на Левски е в църквата, но не в тази, която казва Хайтов, а в „Свети Николай Чудотворец”, разкрила Ванга. А после описала, че Джингиби лежал с кръст, пищов и нож в ръцете си.

Ясновидката обяснила, че дарява тази тайна на Кипров, и го заклела да я каже в подходящ момент.

Бомбата

Свещеници обаче се съмняват това да е старинният храм на улица „Цар Калоян“ №8. Една от причините е, че точно тази църква е ударена от бомба по време на Втората световна война. На 30 март 1944 г. бомбардировката на столицата предизвиква значителни разрушения в централните градски части. Сринати са 3575 сгради, загиват много хора. Засегнати са Католическата катедрала „Свети Йосиф”, Софийската синагога и църквата „Свети Спас” (ХI в.).

При атаката една бомба удря точно и храма „Св. Николай“, чиито основи са от IV век. Всичко е сринато, стояла само стената, където била окачена чудотворната икона на Мирликийския светец. След това при възстановяването са извършени значителни разкопки и дори мястото на първоначалната черква е преместено леко встрани.

Така че ако е имало скелет, то е щял да бъде открит, разказват духовници. И все пак остава въпросът дали пък Ванга не е видяла друг храм, който тогава да е съществувал, макар и като параклис.

Петричката врачка, както я наричат в онези години, дава и важни подробности отвъд времето и пространството. Например тя разкрила, че тялото било изровено от дякон Софроний. След като изкопава Левски, той го завива с една черга и го носи до тайнствения храм.

Софроний бил много изморен, че да копае замръзналата пръст, за това скрил Апостола, така както го е правил много пъти дорде Кунчев бил жив. На другия ден клирикът изкопал дупка, сложил метален кръст в ръцете на Левски и го спуснал в нея. Утъпкал мястото добре. Скоро Софроний бил убит и отнесъл тайната си в гроба, разказала още Ванга.

Нов опит

Нейната посестрима по дарба Слава Севрюкова също приживе се опитала да разреши мистерията с гроба на Апостола. Леля Слава, както я наричали близките ѝ, имала изумителни свръхестествени способности, с които виждала както далечни звезди и галактики, така и строежа на атома. Самата Ванга с ръка на сърцето признавала, че Слава е много над нея като заложби с думите: „Она е 26-то богово ниво“. Може би за това пророчицата от столичния кв. „Овча купел“ успява да се свърже директно с духа на Левски в отвъдното.

Свидетели разказват, че топясновидката на България се концентрирала в търсене на душевния енергоинформационен еталон на Апостола. Скоро засякла нейде във вселената квантовите вълни на Дякона.

Всевиждащата жена в началото се сепнала, защото зърнала националния герой изискано облечен в някаква пребогата къща, която много приличала на едновремешните, но в първия момент не могла да го познае, тъй като ѝ се явил, така както често се дегизирал с фес. След няколко секунди Левски се появил в одеждите, познат ни от потретите. Стегнат, млад и красив с поглед, който сякаш планини може да премести.

По-късно Слава описва и чергата, върху която Той стоял в отвъдното така: „Тя бе толкова красива и пищна, че аз, която никога не съм се блазнила от материалното, чак завидях на това великолепие“.

Въпросът

В уникалния спиритичен сеанс Слава Севрюкова задава на покойника следния мъдър въпрос: „Разкопан ли е вече гробът ти?“ Ако отговорът бил положителен, то това би потвърдило версията на Николай Хайтов, популярна в онези дни. Отговорът от оня свят обаче смаял всички:

„Там, където съм, там съм си. Никой, никога и по никакъв начин не ме е разкопавал“.

Това откровение потвърждава версията, че Апостола все още е в Позорното гробище, което се е намирало на мястото на днешното Министерство на земеделието (ул. „Дамян Груев“ №6). Там е имало и храм, където може би Дякона е бил погребан от някой църковен служител. С което и пророчеството на Ванга може да е било точно. Но може да има и друго място…

Съвсем нова светлина върху загадката хвърля приживе българският феномен, признат в далечна Япония, Вера Кочовска. Освен дарбата да отнема болестите като с магическа пръчка от човешкото тяло, лечителката е можела да прави и доста точни предсказания.

Така в надпреварата на феномените по търсене мощите на Левски се включва и Кочовска. Според нейната силна ясновидска дарба великият българин се намира някъде много близо до мястото, където е бил екзекутиран.

Кочовска разкрила, че тялото на Апостола вероятно лежи някъде под посолството на Словакия на бул. „Янко Сакъзов“ №9. Днес амбасадата се намира в непосредствена близост до зловещото бесило.

Тази версия също звучи убедително. Защото ако някой би дръзнал да разкопава тялото на Левски от позорните гробище, то едва ли ще го пренася до центъра. Още повече че тогава пътят е минавал точно покрай конака. Това би било прекалено рисковано. Кочовска получила и видение Свише за онзи трагичен февруарски ден.

Тя описала, че тялото на Апостола било оставено за назидание да виси. След като всички се разотишли, някакъв случаен селянин с каручка, пришелец от селата, изчакал да се стъмни и го свалил. После го погребал по християнски обичай наблизо, а в ръцете му поставил две летвички завързани по средата на кръст.

По повод тоталната незаинтересованост на хората за екзекуцията на националния герой Севрюкова казвала, че костите на Левски никога няма да бъдат открити. „Народът, който можеше да освободи своя най-голям син, но не пожела, не заслужава да знае къде е гробът му. Никога няма да се разкрие гробът на Левски“, пророкувала приживе ненадминатата ясновидка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рачков разсърди Веско Маринов още в първия епизод на Като две капки вода
Next: Ясновидката, посочена от пророчицата от Рупите за нейна наследница: Надминах леля Ванга и Вера Кочовска

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.