Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга и Слава Севрюкова намерили гроба на Левски
  • Новини

Ванга и Слава Севрюкова намерили гроба на Левски

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
vashasnasgasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Навършиха се 150 години от обесването на Васил Левски на 18 февруари 1873 г. Приживе Апостола на свободата казва следното откровение пред ловешкия му ятак Никола Цвятков-Бакърджийчето по пътя им от Търново към София: „Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко.“

Така Левски прогнозира злокобно точно своята бъдеща съдба, но за зла участ мястото на гроба му и до днес остава една от най-големите загадки в историята на България, пише “Телеграф”.

Търсене в астрала

От 60-те години на миналия век се възражда интересът към търсенето гроба на Апостола. Въпреки подозренията, че комунистическата власт няма интерес от намирането му, в дискусията се включват някои от най-добрите феномени и пророци. Техните свръхестествени визии в някои отношения са сходни, но в други доста се разминават. А с това и загадката сякаш още повече се заплита.

Дирите на Васил Иванов Кунчев се губят след екзекуцията му на 18 срещу 19 февруари. Позорното бесило е издигнато в центъра на София, където днес се пресичат булевардите „Васил Левски“ и „Янко Сакъзов“. На същото място е вдигнат и паметникът на националния герой, пред когото (при липсата на гроб) поколения наред поднасят цветя.

Изследователи предполагат, че тялото на революционера е погребано набързо от турските заптиета в позорните гробища за престъпници в местността Кюлюците. Там полагали без опело телата на всички хаярсъзи (разбойници), както и на самоубийци и анонимни жертви на различен тип престъпления и злополуки.

Не липсват обаче сведения, че една нощ Левски тайно е разкопан от верни революционери и препогребан в храм в центъра на столицата. Според изследване на Николай Хайтов това се е случило в късноантичната черква в подлеза на ЦУМ „Св. Петка Самарджийска“. Именно версията с ексхумацията на Левски индиректно потвърждава и пророчицата Ванга, само че тя е посочила другa църква в съседство като негов последен дом – „Св. Николай“.

Информаторът

Информацията за това дойде от приближения до пророчицата Павел Кипров, родом от симитлийското село Черниче. Кипров разказва, че се запознал с феноменалната жена на младини (бил 24 г.). Тогава се разболял и чичо му, който познавал баба Ванга, решил да го проводи при нея.

„През 1975 г. имах здравословен проблем и чичо ми ме изпрати в Рупите. Останах до вечерта, защото пред къщата ѝ имаше над 200 души. Тогава тя гледа само на мен и на още двама, мисля, че не бяха българи. Говори ми около час и за болестта, и за бъдещето. Всичко после се сбъдна”, спомня си Кипров. По думите му след този ден двамата с пророчицата станали големи дружки.

По това време мнозина мислели, че Николай Хайтов е разбрал именно от Ванга, че гробът на Апостола се намира в църквата до ЦУМ – теория, която писателят защитава до сетния си дъх.

„Една вечер я попитах ни в клин, ни в ръкав, ти ли каза на Хайтов къде е гробът на Левски. А тя скочи: „Защо ме набеждаваш. Аз не съм му казвала. Защо мислиш така?! Искаш ли да ти кажа къде е гробът на Левски”, амбицирала се пророчицата. -„Гробът на Левски е в църквата, но не в тази, която казва Хайтов, а в „Свети Николай Чудотворец”, разкрила Ванга. А после описала, че Джингиби лежал с кръст, пищов и нож в ръцете си.

Ясновидката обяснила, че дарява тази тайна на Кипров, и го заклела да я каже в подходящ момент.

Бомбата

Свещеници обаче се съмняват това да е старинният храм на улица „Цар Калоян“ №8. Една от причините е, че точно тази църква е ударена от бомба по време на Втората световна война. На 30 март 1944 г. бомбардировката на столицата предизвиква значителни разрушения в централните градски части. Сринати са 3575 сгради, загиват много хора. Засегнати са Католическата катедрала „Свети Йосиф”, Софийската синагога и църквата „Свети Спас” (ХI в.).

При атаката една бомба удря точно и храма „Св. Николай“, чиито основи са от IV век. Всичко е сринато, стояла само стената, където била окачена чудотворната икона на Мирликийския светец. След това при възстановяването са извършени значителни разкопки и дори мястото на първоначалната черква е преместено леко встрани.

Така че ако е имало скелет, то е щял да бъде открит, разказват духовници. И все пак остава въпросът дали пък Ванга не е видяла друг храм, който тогава да е съществувал, макар и като параклис.

Петричката врачка, както я наричат в онези години, дава и важни подробности отвъд времето и пространството. Например тя разкрила, че тялото било изровено от дякон Софроний. След като изкопава Левски, той го завива с една черга и го носи до тайнствения храм.

Софроний бил много изморен, че да копае замръзналата пръст, за това скрил Апостола, така както го е правил много пъти дорде Кунчев бил жив. На другия ден клирикът изкопал дупка, сложил метален кръст в ръцете на Левски и го спуснал в нея. Утъпкал мястото добре. Скоро Софроний бил убит и отнесъл тайната си в гроба, разказала още Ванга.

Нов опит

Нейната посестрима по дарба Слава Севрюкова също приживе се опитала да разреши мистерията с гроба на Апостола. Леля Слава, както я наричали близките ѝ, имала изумителни свръхестествени способности, с които виждала както далечни звезди и галактики, така и строежа на атома. Самата Ванга с ръка на сърцето признавала, че Слава е много над нея като заложби с думите: „Она е 26-то богово ниво“. Може би за това пророчицата от столичния кв. „Овча купел“ успява да се свърже директно с духа на Левски в отвъдното.

Свидетели разказват, че топясновидката на България се концентрирала в търсене на душевния енергоинформационен еталон на Апостола. Скоро засякла нейде във вселената квантовите вълни на Дякона.

Всевиждащата жена в началото се сепнала, защото зърнала националния герой изискано облечен в някаква пребогата къща, която много приличала на едновремешните, но в първия момент не могла да го познае, тъй като ѝ се явил, така както често се дегизирал с фес. След няколко секунди Левски се появил в одеждите, познат ни от потретите. Стегнат, млад и красив с поглед, който сякаш планини може да премести.

По-късно Слава описва и чергата, върху която Той стоял в отвъдното така: „Тя бе толкова красива и пищна, че аз, която никога не съм се блазнила от материалното, чак завидях на това великолепие“.

Въпросът

В уникалния спиритичен сеанс Слава Севрюкова задава на покойника следния мъдър въпрос: „Разкопан ли е вече гробът ти?“ Ако отговорът бил положителен, то това би потвърдило версията на Николай Хайтов, популярна в онези дни. Отговорът от оня свят обаче смаял всички:

„Там, където съм, там съм си. Никой, никога и по никакъв начин не ме е разкопавал“.

Това откровение потвърждава версията, че Апостола все още е в Позорното гробище, което се е намирало на мястото на днешното Министерство на земеделието (ул. „Дамян Груев“ №6). Там е имало и храм, където може би Дякона е бил погребан от някой църковен служител. С което и пророчеството на Ванга може да е било точно. Но може да има и друго място…

Съвсем нова светлина върху загадката хвърля приживе българският феномен, признат в далечна Япония, Вера Кочовска. Освен дарбата да отнема болестите като с магическа пръчка от човешкото тяло, лечителката е можела да прави и доста точни предсказания.

Така в надпреварата на феномените по търсене мощите на Левски се включва и Кочовска. Според нейната силна ясновидска дарба великият българин се намира някъде много близо до мястото, където е бил екзекутиран.

Кочовска разкрила, че тялото на Апостола вероятно лежи някъде под посолството на Словакия на бул. „Янко Сакъзов“ №9. Днес амбасадата се намира в непосредствена близост до зловещото бесило.

Тази версия също звучи убедително. Защото ако някой би дръзнал да разкопава тялото на Левски от позорните гробище, то едва ли ще го пренася до центъра. Още повече че тогава пътят е минавал точно покрай конака. Това би било прекалено рисковано. Кочовска получила и видение Свише за онзи трагичен февруарски ден.

Тя описала, че тялото на Апостола било оставено за назидание да виси. След като всички се разотишли, някакъв случаен селянин с каручка, пришелец от селата, изчакал да се стъмни и го свалил. После го погребал по християнски обичай наблизо, а в ръцете му поставил две летвички завързани по средата на кръст.

По повод тоталната незаинтересованост на хората за екзекуцията на националния герой Севрюкова казвала, че костите на Левски никога няма да бъдат открити. „Народът, който можеше да освободи своя най-голям син, но не пожела, не заслужава да знае къде е гробът му. Никога няма да се разкрие гробът на Левски“, пророкувала приживе ненадминатата ясновидка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рачков разсърди Веско Маринов още в първия епизод на Като две капки вода
Next: Ясновидката, посочена от пророчицата от Рупите за нейна наследница: Надминах леля Ванга и Вера Кочовска

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.