Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга: Когато църквите се обединят, когато се върне вероучението в училищата, България ще намери своето спасение
  • Новини

Ванга: Когато църквите се обединят, когато се върне вероучението в училищата, България ще намери своето спасение

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
gkmhjkmgfjmkhgjhg.png

Сигурно няма човек в България, който да не знае името на баба Ванга и да не е чувал поне една история, свързана с нея, дори десетилетия след смъртта на петричката пророчица.

Истинското име на Ванга всъщност е Вангелия Пандева Гущерова, родена е в Струмица през 1911 год. и умира в София 1996 год. Известна е като българската пророчица, Петричката врачка и много други имена. Още на 12 годишна възраст загубва зрението си, а за нейните пророчески способности се говори и до днес.

Днес от Ко4 решихме да ви припомним някои от думите на Ванга, касаещи България и българите, а вие сами преценете дали разпознавате в тях някои от съвременните политически фигури.

Ето най-важните:

Според думите и ще дойдат и добри дни за нашата страна и за народите, които и помагат. България ще бъде тачена и уважавана от велики сили, ще изправи своята снага и самочувствието на хората ще се повдигне.

Земята ще се отвори и ще се открие кои всъщност са българите. Българите не са чергари, а откъдето са минали са оставили държава и град. Българското писмо е едно от най-старите на планетата.

България не е бедна страна. Народът ни е учен и трудолюбив, може всичко да произвежда. Ванга казва да се гордеем, че сме българи, да не се продаваме на Америка за пари.

В родината ни има много злато и един ден то ще бъде открито.

Македония не е държава, а част от българските земи.

Българският народ е силен, трябва да види какво се пее в песните и как са живели предците ни. Трябва да почитаме празниците си, защото те са средство за оцеляване.

Планините и езерата ни са свещени, точно като онези в Индия. Лошото е, че народът не го разбира, но ще дойде ден, когато и при нас ще идват от цял свят и ще черпят енергия. Седемте рилски езера са райско кътче, което е връзка с Космоса.

Пред Нешка Робева, Ванга казва да четем Дънов, защото той казва истината. България ще се оправи, защото българите са работливи.

Не бива да се караме, защото вярата и любовта са най-важни.

Когато църквите се обединят, когато се върне вероучението в училищата, България ще намери своето спасение.

Нужен е един Бог, единен народ и един владетел. Сини, червени и зелени трябва да се обединят, тогава страната ще се оправи. Руса жена ще помогне на България да излезе от кризата.

Страната ще се оправи, ако начело дойде добър и честен водач. Ще дойде мъж със здрава ръка, който ще каже, че е време да има ред.

Ще мине време и ще се появи висок човек, пришълец, който ще бъде добър шивач и крояч.
Всеки един народ си има звезда, която го зарежда с енергия, а България има не просто една звезда, а цяло съзвездие.

Нека да се надяваме, че наистина така ще стане. Поклон преде паметта на Баба Ванга – жената, посветила живота си на хората!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Турция е страшно! Силна експлозия и стрелба в центъра на столицата, хвърчат линейки и полиция
Next: Жена осинови изоставени на улицата близнаци, а години по-късно те я направиха богата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.