Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга: Сънувате ли починал роднина, чакат ви…
  • Новини

Ванга: Сънувате ли починал роднина, чакат ви…

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
babkasbkdjghfkhdf.png

Хората обръщат голямо внимание на сънищата. Смята се, че те са не само огледало на подсъзнанието, но и послание свише.

Най-голяма тревога като цяло предизвикват сънищата с мъртъвци, тъй като в повечето случаи те имат отрицателно значение.

Специалистите казват, че хората сънуват покойните си близки заради емоционалното си състояние и спомени за тях. Срещата с мъртъв човек насън може да означава желание да получите съвет или прошка от него.

Понякога сънят може да бъде необичаен, плашещ или тревожен. Това може да показва недовършена работа или проблеми, свързани с починалия. Ако подобни сънища се повтарят, препоръчително е да се консултирате с духовен съветник или психолог.

Какво обаче казват по темата известни гадатели като Ванга, Нострадамус и Милер?

Според съновника на Ванга срещите с мъртвец насън могат да носят дълбоки символични значения.

Ако починалият целува или прегръща спящия човек, това може да предвещава промени в живота. Ако починалият умре отново, но насън, това може да е знак за добри събития на хоризонта.

Починал приятел символизира големи промени в живота. В каква сфера ще се появят и дали ще създадат проблеми, може да се разбере от разговора си с него. Опитайте да запомните и най-малките подробности от думите и поведението му, за да получите представа.

Когато починалият не ви е познат или не са ви свързвали близки отношения, обърнете внимание на неговото състояние. Ако той изглежда зле, болнав и освен това кашля върху вас, ще попаднете в неприятна ситуация, в която не само няма да ви подкрепят, но и ще се държат с вас несправедливо.

Ако сънувате много мъртви хора, които просто изпълват всичко наоколо, се задава епидемия или екологична катастрофа.

Сън с близко значение е ако ваш приятел е в състояние на клинична смърт. Приемете това като предупреждение – във вашето обкръжение има подли, коварни хора. Смятате ги за истински приятели, но те кроят интриги зад гърба ви и разпространяват слухове.

Съновникът на Милер представя друга интересна гледна точка. Тук мъртвецът предупреждава спящия за възможни завистници и недоброжелатели, които му готвят коварен удар в гърба. Това е предупреждение за враждебност около вас, може би от близки хора.

Ако насън човек чува мъртвец, но не го вижда, това може да вещае лоши новини, които скоро могат да засегнат живота ви.

Великият френски гадател Нострадамус също има своя уникална интерпретация на темата за сънищата с мъртъвци. Той е смятал, че такива сънища често се случват в периоди на промяна в живота на сънуващия.

Според неговите учения сънищата с мъртъвци могат да показват предстоящо важно събитие като сватба, ако са в дома ви, или да говорят за опити за преодоляване на някакви страхове и притеснения, ако докосвате или целувате починалия.

На щастливо събитие е, ако починалият ви подари нещо. Но ако вие му дадете подарък, ще трябва да се мобилизирате максимално, за да избегнете загуби.

Друг негативен образ е мъртвец, оживял или възкръснал от гроба. В този случай може да възникнат здравословни проблеми както за вас, така и за вашите близки. /jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази молитва затваря болестите и нещастията зад 7 ключалки! (запазете я, защото помага)
Next: Утре е голям празник, и затова тази вечер масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.