Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга със страховито пророчество: Черно море ще стигне до Сливен, а София и Пловдив ще бъдат като села
  • Новини

Ванга със страховито пророчество: Черно море ще стигне до Сливен, а София и Пловдив ще бъдат като села

Иван Димитров Пешев юни 24, 2022
vansntrahhhh.jpg

В последните години от живота си Ванга предрича нов потоп на Земята и казва, че Черно море ще стигне до Сливен. Никой не може да каже със сигурност, че тя е направила тези предсказания, които се разпространяват от хора, общували поединично с нея. Факт е обаче, че различни хора свидетелстват за едно и също – тя е предрекла жестоките порои у нас.

Ванга видяла как в първата половина на XXI век Черно море разширява територията си и части от него навлизат във вътрешността на България. Тя дори прогнозирала, че заради земетресения и порои Пирин планина ще потъне в значителната си част и морето ще опре в Родопите, които за нея, както и за траките, са свещена планина.

През 1996 г. в интервю пред руския бизнесмен и депутат Антолий Лубченко, на основата на което е създаден филмът „Вангелия“, петричката пророчица говори за нов потоп. „Потоп също ще има, след 30 или 40 г. Голямо тяло ще долети до Земята и ще се удари във водата. Вълните ще отмият много страни и народи и Слънцето ще изгасне за три години. Ще оцелеят добрите, а злите, които се правят на много хитри, ще загинат. Много, много от тях ще загинат. А след това ще настъпи много добър живот и безсмъртие“, казва тогава Ванга. Тук обаче тя не споменава нищо конкретно за Черно море.

Феноменът Слава Севрюкова също е включила в някои от предсказанията си вероятност за потопи в нашата държава. Интересното в случая е, че според Севрюкова, която остави в наследство предсказанията си за години напред, през 2014-а трябвало да очакваме големи наводнения.

За съжаление обаче всички бяхме свидетели, че именно това предсказание се сбъдна в лицето на трагедията във Варна и Добрич. През лятото Дунав ще прелее два пъти, но и морето ще навлезе в сушата на нашия бряг, пророкувала пред свои близки ясновидката. Лятото пък ще е толкова жарко, че ще се молим за капка дъжд. Язовири и реки ще пресъхнат, няма да има вода за посевите. Затова в началото на есента ни чака нова зърнена криза, заради която цената на хляба ще скочи. Но въпреки безводието епидемиите от смъртоносни болести ще ни подминат.

Според създателя на Бялото братство Петър Дънов „Средиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много и големи езера. Балканският полуостров постепенно ще потъва, а Средиземното море ще се приближи до Родопите. Някои крайморски градове на Черно море ще потънат – пристанище може да бъде един по-вътрешен град.

Япония ще потъне съвсем. Но сега стават катаклизмите на по-далечните места, а Балканският полуостров е оставен за по-подир.“ Това казва Учителя в беседата си „Храна, вода, топлина, светлина“, която е публикувана в книгата му „Тихият глас“.

Всемирният Учител Дънов добавя още: „Вие живеете върху ледено море, закъснеете ли да промените живота си, скоро време ще се намерите на дъното на морето.“

Оста на Земята ще започне да се изправя постепенно от 2002 г. По-чувствително изправяне на оста ще стане през 2029 г., в резултат на което ще се стопят белите шапки на Северния и Южния полюс и Земята в ниските си части ще бъде залята от големи количества вода.

От Европа, Африка, Австралия и Азия ще останат като острови най-високите и непристъпни сега планински вериги. Англия ще остане като малък остров. Водата ще залее и остави само част от сушата. Населението от 5-6 милиарда през 2080 г. ще бъде около 120 милиона. Това са големите бедствия, които предстоят за хората от Земята. Сахара ще се наводни – ще стане море, около което ще възникнат култури.

Спящият пророк Едгар Кейси още в първата половина на ХХ век предрича нов потоп, който изцяло ще промени очертанията на континентите и Световния океан. В по-ново време друг американски пророк – Гордън Майкъл Скалион, предрича неща, които са твърде близки до казаното от Ванга и Дънов.

Според него „Испания и южната част на Португалия ще изчезнат напълно от лицето на земята. Под вода ще бъдат и 3/4 от Италия – ще потънат Венеция, Неапол, Рим и Генуа. Ватиканът ще се спаси – градът ще бъде пренесен на възвишение. От Сицилия до Сардиния ще се появят нови земи. Черно море ще потопи България и Румъния.

На територията от Полша до Турция ще се разрази велика Свещена война, която ще остави след себе си пепелища и малко оцелели земи. Част от западна Турция ще бъде скрита под водата – новата брегова линия ще минава между Кипър и Истанбул“.

Според пророчествата на шумерите неизвестна планета Нибиру ще се доближи до Земята, след което ще има смяна на земните полюси и нов потоп на планетата. Северна Америка ще стане новият Северен полюс на Земята. Урагани, наводнения, земетресения ще има навсякъде по нашата планета догодина. Ще страдат хората, живеещи по Тихоокеанското крайбрежие.

В резултат на масивни наводнения хиляди хора ще останат без домове. Ще започнат протести, анархия, глад и страшни болести. Американците ще търсят убежище в Канада, която няма да е готова за това и ще затвори границите си. В подобна ситуация ще се окаже и Южна Америка. В Бразилия ще има природни катаклизми и много хора ще отидат в Аржентина.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на пикаенето в морето! Който не може да стиска…
Next: Петков, Борисов, Пеевски и Иванов получиха изненадващо писмо от Слави! Това преобръща всичко

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.