Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга със страховито пророчество: Ще има нов потоп на Земята, Черно море ще стигне до Сливен
  • Новини

Ванга със страховито пророчество: Ще има нов потоп на Земята, Черно море ще стигне до Сливен

Иван Димитров Пешев юни 2, 2022
potptpmoreore.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

В последните години от живота си Ванга предрича нов потоп на Земята и казва, че Черно море ще стигне до Сливен.

Никой не може да каже със сигурност, че тя е направила тези предсказания, които се разпространяват от хора, общували поединично с нея.

Факт е обаче, че няколко различни човека свидетелстват за едно и също – тя е предрекла жестоките порои у нас, научи КОЧ.

Ванга видяла как в първата половина на 21 век Черно море разширява територията си и части от него навлизат във вътрешността на България. Тя дори прогнозирала, че заради земетресения и порои Пирин планина ще потъне в значителната си част и морето ще опре в Родопите, които за нея, като и за траките, са свещена планина.

През 1996 г. в интервю пред руския бизнесмен и депутат Антолий Лубченко, на основата на което е създаден филмът „Вангелия“, петричката пророчица говори за нов потоп (вижте в Още по темата).

„Потоп също ще има, след 30 или 40 г. Голямо тяло ще долети до Земята и ще се удари във водата. Вълните ще отмият много страни и народи и Слънцето ще изгасне за три години. Ще оцелеят добрите, а злите, които се правят на много хитри, ще загинат. Много, много от тях ще загинат. А след това ще настъпи много добър живот и безсмъртие“, казва тогава Ванга.

Тук обаче тя не споменава нищо конкретно за Черно море. Според създателя на Бялото братство Петър Дънов „Средиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много и големи езера. Балканският полуостров постепенно ще потъва, а Средиземното море ще се приближи до Родопите. Някои крайморски градове на Черно море ще потънат – пристанище може да бъде един по-вътрешен град. Япония ще потъне съвсем.

Но сега стават катаклизмите на по-далечните места, а Балканският полуостров е оставен за по-подир“. Това казва Учителя в беседата си „Храна, вода, топлина, светлина“, която е публикувана в книгата му „Тихият глас“. Спящият пророк Едгард Кейси още в първата половина на 20 век предрича нов потоп, който изцяло ще промени очертанията на континентите и световния океан. В по-ново време друг американски пророк – Гордън Майкъл Скалион, предрича неща, които са твърде близки до казаното от Ванга и Дънов.

Според него „Испания и южната част на Португалия ще изчезнат напълно от лицето на земята. Под вода ще бъдат и 3/4 от Италия – ще потънат Венеция, Неапол, Рим и Генуа. Ватиканът ще се спаси – градът ще бъде пренесен на възвишение. От Сицилия до Сардиния ще се появят нови земи. Черно море ще потопи България и Румъния. На територията от Полша до Турция ще се разрази велика Свещена война, която ще остави след себе си пепелища и малко оцелели земи. Част от западна Турция ще бъде скрита под водата – новата брегова линия ще минава между Кипър и Истанбул“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна! (вижте какво още разкри)
Next: Нова известна верига хранителни магазини стъпи у нас, вижте заплатите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.