Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга три пъти предсказала смъртта си, не искала да влезе в болница
  • Новини

Ванга три пъти предсказала смъртта си, не искала да влезе в болница

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
vangapredsksa.jpg

Навършват се 24 години от смъртта на пророчицата Ванга, чиито предсказания продължават да се сбъдват. Приживе тя поне три пъти е казала, че знае кога ще дойде края на земния й път.

На Петковден, 10 октомври 1995 г,. Ванга си тръгнала по-рано от църковния празник на Рупите и казала: “Требва да свиквате без мен”. На 84-ия си рожден ден пък заявила на приближените си, че това е последният ѝ земен рожден ден.

 

“Витке, в болницата, ако ме вкарат, жива нема да излеза.” Това пък са последните думи на пророчицата към най-близкия ѝ човек в последните години от живота ѝ – вдовицата Витка, с която делят една малка стая в схлупената къщурка на Рупите, пише “24 часа”.

“В събота я откарахме в болницата, в неделя ни изпратиха писмо, че Ванга е починала”, разказва Витка. А в линейката от Петрич до София Ванга стиска до синьо ръката ѝ, предусещала края си. Случаят е отпреди точно 24 години, а на днешната дата – 11 август, петричкият феномен напуска този свят точно както е предрекла, в болнична стая.

 

В последните години от живота на Ванга Витка прекарва всичките си дни и нощи в Рупите. Вечер спяла на миндерче до Ванга, а през деня се грижела за чистотата в къщичката на Рупите, докато Ванга предсказва бъдещето на тълпите от хора, стекли се при нея. По настояване на пророчицата две години кракът на Витка не стъпва нито в Петрич, нито в дома ѝ в петричкото село Първомай. А когато семейството ѝ имало големи проблеми и поискало да си я прибере, за да им помага, Ванга отсякла: “Витка си е за мене. Взехте ли я от мен, до Първомай нема да стигнете живи”.

Ванга си я избира за довереница, без да се познават лично. Три пъти праща хора да я викат да отиде при нея, а след това започва да ѝ дава дребни задачки, с които да я подготви за важната мисия.

 

“Ние сме бели калугерки и само смъртта ке ни раздели”, казвала Ванга на Витка. Витка събирала парите на пророчицата, без да се изкуши да вземе и стотинка от тях. С тези средства ясновидката построява храма на Рупите.

“Я такива хора като Витка требват. На черквата да се сложи Витка, едно левче не е откраднала”, казвала пророчицата.

Ванга предсказвала и много неща за бъдещето, които и до днес се случват, макар да са звучали нереалистично през миналия век. А сега звучат като предупреждение за процеси, които сами предизвикваме. Често казвала, че водата ще стане по-скъпа от черното злато (от петрола), че ще даваме злато за нея и тя ще изчезне. Вероятно предвиждайки замърсяването на Световния океан и все по-голямата вероятност от изчезването на питейната вода.

 

Част от хранителните продукти също са в списъка на “застрашените” от изчезване. Казвала, че няма да има какво да се яде
– ще изчезнат пчелите и мед няма да има. След това няма да има чесън, лук и плодове и зеленчуци, някои животни също ще започнат да изчезват. Според нея всичко това ще е резултат от лошотията на хората. Пак заради нея ще се появят нови болести, които ще поставят на карта съществуването на човечеството.

Предупреждавала, че идват нови болести, от които хората ще умират като мухи по улиците. Но казвала, че българският народ ще намери начин да се спаси.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как се е случило всичко в деня на убийството на Алексей Петров
Next: Показвам на цяла България какво стана в Драгалевци вечерта след случилото се на Алексей Петров, обяви Бареков

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.