Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга: Ябълка с пирони цери анемия, в желязото се крие лека за най-коварните болести
  • Новини

Ванга: Ябълка с пирони цери анемия, в желязото се крие лека за най-коварните болести

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
qbaubalsbkasbk.png

Веднъж попитали Ванга, когато човечеството ще се спаси от най-страшните болести. Тогава всевиждащата жена прозряла, че лекарство против СПИН ще излезе от желязото.

А тя често го предписвала на болни от анемия под формата на закована ябълка.
„Ке дойде ден и ракът ще бъде окован в железни вериги!

Лекарството, което ке лекува хората от тази болест, трябва да съдържа желязото, защото този елемент в човешкия организъм намалява”, обяснила прорицателката.

Тогава обаче тя предупредила, че на мястото на двете овладени болести ще дойде една единствена, но много по-страшна. Какво ни готви бъдещето остава да видим, но Ванга е лекувала някои болести като анемия с една рецепта, включваща желязо от пирони.

Не изпускай тези оферти:

Кисели ябълки
Всевиждащата жена уверявала, че бледите хора (вероятно заради дефицит на желязо, нисък хемоглобин, анемия -б.р.) , ако ежедневно изяждат по една кисела ябълка, набодена с железни пирони, може да се предотвратят липсата на желязо и анемията.

Рецепта

Взимат се пирони от железария. Измиват се добре за да нямат смазка по тях. Изтриват се със спирт, а след това със салфетка. Набожда се ябълка със 16 железни пирона колкото пръст и се оставя 24 часа на топло място. След това пироните се отстраняват, а ябълката се изяжда.

Обяснението

Според обяснението соковете на ябълката и пектина действат като разтворител. Те разтварят молекули от желязото на пироните и насищат плода с тях. След това желязото попада в тялото на човека, докато консумира плода.

Така навремето особено около войните хората са се спасявали от най-тежките форми на анемия, когато не е имало лекарства или месни продукти, от където да си набавят този безценен за функциониране на тялото елемент.

Заради изумителния си талант да усеща бъдещето Вангелия Гущерова – Ванга, се превръща в легенда, която дълго я надживява. Освен да предсказва онова, което ще се случи, да „вижда“ скрити неща и да знае смайващи подробности, известни само на малцина, Вангелия умеела и да посочва най-точното лекарство за редица заболявания.

Смята се, че част от познанията си за билките е наследила от други жени в семейството, които са се занимавали с фитотерапия, а друга – защото „билките сами ѝ се откриват“. Така или иначе, успехите ѝ при лечение с билки са многобройни и признати дори от официалната медицина.

За рецептите си Ванга казвала следното: „Не признавам лечение, при което трябва да се пият по двайсет илача наведнъж. За една болест е достатъчна само една билка, та да знае човек с какво се е излекувал или от какво си е навредил“, се казва в книгата, в която са събрани всички рецепти на пророчицата.

Още рецепти:

Всяка домакиня знае, че вкусните кюфтета е невъзможно да се приготвят без лук. Въпреки това, не всяка знае, че не е достатъчно просто този зеленчук да се накълца и да се добави към каймата. Има някои тънкости, свързани с добавянето на лук в каймата, които всяка домакиня трябва да знае, за да постигне перфектни резултати.

Всяка техника има своите предимства, така че понякога може просто да ги редувате.
Какъв лук трябва да се сложи в каймата?
Шалот

Този сорт лук е много по-скъп от познатия на всички лук, но успя да се утвърди като отлична съставка в ястията с кайма, приготвяни в скъпите ресторанти.

Професионалните готвачи използват шалот, когато е възможно, поради една проста причина: този сорт лук няма неприятна горчивина.

За 1 кг кайма ще ви трябват няколко глави шалот.
Суров лук

Тази опция се счита за една от най-популярните и повечето домакини се придържат именно към нея. Този подход гарантира максимално ниво на сочност на кюфтета. Но в случая не трябва да забравяте, че суровият лук се отличава със специфичната за него горчивина.
Бланширан лук

За да не горчи лукът, някои домакини го заливат предварително с гореща вода. Да, това помага, но кюфтетата няма да се окажат толкова сочни, колкото бихте желали.
Запържен лук

Ако лукът предварително се запържи, кюфтета ще станат изключително ароматни и сочни. Запържването му отнема само няколко минути и не е необходимо много олио.

Според опитните домакини това е най-добрият вариант, който гарантира перфектни резултати.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най накрая вижте жената до Емо Чолаков, която той крие в сянка от 2 години
Next: Майонеза от мляко за 1 минута – без яйца, по-лека от купешката. Идеална за всички сосове и за сандвич

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.