Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня Григорова изригна срещу ПП-ДБ, каза цялата истина за скъпото си колие
  • Новини

Ваня Григорова изригна срещу ПП-ДБ, каза цялата истина за скъпото си колие

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2023
gdgreigdjfigkfdkgdfgf.png

Когато Борисов изказа тази полуподкрепа към мен, от ПП-ДБ изригнаха за това, че ГЕРБ ме подкрепят.

 

Когато същият Борисов изрази подкрепа към тях, Кирил Петков каза: Най-сетне ГЕРБ направи правилния избор.

Т.е. когато той прави подкрепа с половин уста за мен, това е проблем, но когато подкрепя тях, това е чиста подкрепа и те й се радват. Това заяви пред БНТ кандидатът за кмет на София Ваня Григорова.

„Това лицемерие продължи повече месец от тяхна страна. Те продължиха с омаскаряване, с агитация, последните три дни включително с „компромати“, които измислиха за мен и публикуваха във фалшиви жълти сайтове.

Това колие според тях струва 6 600 долара. Между 50 и 80 лв. е цената му. Това бижу ми е подарък за рождения ден от семейния ми кръг“, призна тя.

„Не аз оспорвам отделните изборни резултати, а коалицията, която ме е издигнала.

 

А и не е точно оспорване, искаме проверка. Когато се виждат нередности, е редно да бъдат проверени.

 

Имаме поредица протоколи, които са празни, а на сайта на ЦИК са качени попълнени.

 

Ако разликата беше над 20 000 гласа, нямаше да се занимаваме с протоколи, но в този случай всеки глас е важен“, каза още тя.

„Нашият екип от юристи подготвя документите, за да може в рамките на седемдневния срок, да подадем нашите жалби и те да бъдат разгледан.

 

Нашият експерт е категоричен, че публикуваното не кореспондира със записаното в Изборния кодекс.

 

Има нужда от проверка и експертен разговор, в който аз не мога да вляза“, добави тя.

Григорова е убедена, че при толкова малка разлика между нея и Терзиев (под 5 000 гласа) е напълно възможно да има обрат.

 

Но и подчерта, че не това е най-важното.

„Цялостната агитация, цялостната кампания на моите опоненти беше към това да демотивира избирателя да излезе и гласува.

 

Това е наш пропуск. Ние не успяхме да успокоим избирателите, че кампанията на ПП-ДБ (СС) не бива да ги демотивира да отидат до урните. Всеки един глас трябва да бъде отчетен коректно, защото един глас е един гражданин“, посочи тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквано! Нова ТВ открадна безценен кадър от конкурента bTV
Next: Обръщат с хастара данъците, осигуровките и трудовите договори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.