Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня Григорова отново скочи на Терзиев, но подскочи като ужилена от тези въпроси
  • Новини

Ваня Григорова отново скочи на Терзиев, но подскочи като ужилена от тези въпроси

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2023
erqrsdsfdgdfgrthfgh.png

„Силно се надявам да мога да разчитам на по-широк кръг от граждани, които са припознали моите каузи и моите цели. Много е трудно дори на виртуозни анализатори какво е искал да каже г-н Борисов във времето, в което той е публична сигурност.

Аз лично не бих се наела“, това каза пред Нова телевизия кандидатът за кмет на София от БСП Ваня Григорова в отговор на въпрос дали смята, че ще получи подкрепа на ГЕРБ за втория тур.

 

„Силно се надявам да вижда в мен добър стопанин на столицата, какъвто той не можа да бъде“, посочи тя.

„ПП и ДБ са в сглобка с ГЕРБ. Не аз. Софиянци не са крепостни селяни. Софиянци независимо за кого са гласувал на предходните парламентарни избори те са тези, които имат свободата кого да подкрепят сега“, заяви Григорова.

Тя каза, че не е нужно да се прави тотална чистка в общината, ако спечели изборите. „Има експерти, които си вършат работата. Ако не са си я вършили, то е защото ръководството на Столична община не са искали тя да бъде свършена“, смята тя.

„Не призовавам никого и не са обръщам към партийни лидери. Разговори с партийни лидери нямам. Работа на Корнелия Нинова е с кого иска да говори. В крайна сметка кандидатурата е моя. Не мога да я огранича да говори с когото си иска, нито г-н Борисов първо да ме подкрепи, а после да каже, че се шегува“, заяви Григорова.

„На мен ми е  нужна всякаква подкрепа в неделя. 10% въобще не са непреодолима разлика, особено с оглед на това, че потенциалът на ПП-ДБ е изчерпан“, смята кандидат-кметът.

На въпроса дали се вижда като новия лидер на левицата, тя отговори: „Битката пред мен е битката за кметското място в Столична община. Няма как да говорим за по-дългосрочни цели. Но няма как да съм лидер към БСП – обръщам се към хората, които са настръхнали. Аз не съм член на БСП и не е възможно произволен човек да стане в рамките на 1 месец лидер на партия“.

Григорова посочи, че има потенциал за бъдещи проекти. „Разбира се, че трябва да има ляво силно. Как ще се развива ситуацията не знам“, посочи тя.

„Моят опонент беше заявил в едно интервю, че след 10 години се вижда на Бахамите. Аз не мисля за Бахамите, не мисля и за големи сглобки, аз смятам, че трябва да се съсредоточим върху важните за софиянци теми“, заяви тя.

Григорова посочи, че има нормални отношения с Корнелия Нинова: „Няма как да нямаме нормален диалог, след като съм номинация на БСП. Това са местни избори, а г-жа Нинова трябва да се грижи за цялата страна“.

„Никога не съм била против Шенген, но съм против влизането на България в еврозоната в момента“, обясни тя. „Посочих анализите, които сочат защо България в настоящата ситуация не е добре да влезе в еврозоната“, добави Григорова.

Тя предложи на тези, които я наричат „путинист“ и другите, които я наричат „соросоид“, да се съберат, „ако искат със секунданти, и да се разберат каква точно съм“.

Кандидатът за кмет заяви, че няма да се обяснява дали би приела подкрепа от ГЕРБ, „Възраждане“ и т.н.

Григорова не отговори категорично на въпросите относно вижданията си за войната в Украйна. „Предпочитам въпроса дали подкрепям проевропейското развитие на страната. Аз съм тази, която настоява комуналните услуги да се управляват от общината. Това е нормална европейска практика“.

Водещите я попитаха според нея дали Крим е руски и агресор ли е Путин: „Не знам Крим руски ли е, не е ли руски, виждам една война, която продължава две години. Може ли да не отговарям за Путин, аз съм кандидат за кмет на столицата? Аз не съм геополитик“.

„Аз имам много сериозни съмнения, че някой се опитва да си купи кметския пост и да го внесат и вместо да си говорим за това, че той прави поредната нескопосана инвестиция, а иска да се заеме с 2,5 млрд. бюджет на София, ние си говорим за Путин и за кемтрейлс, сериозно ли?“, попита Григорова.

„Украинското знаме няма да стои на Столична община, ако това е основен въпрос. На българските институции трябва да се вее националното знаме и европейското“, посочи кандидатът за кмет.

Според нея, комуналните услуги, озеленяването, осветлението трябва да се управляват от общината. Градският транспорт задължително трябва да остане публичен.

„Това, което може и трябва да направи Столична община, е да създаде фирма, която е доставчик на електроенергия, която да предлага ток на възможно най-ниска цена на домакинствата. Не е възможно да се дотира ниска цена, но е възможно е да не товарим цената с допълнителни печалби, възможно е да не я товарим с разходи за реклама и маркетинг. Покриваме разходите за производство, покриваме разходите за доставка и разпределение, но не заделяме средства за печалба. Виждате ли, вие дори не можете да си представите, че това е възможно, защо?“, обясни тя.

Според нея общината може да бъде активен играч в общинската икономика.

Тя смята още, че синята и зелената зона не бива да се разширяват.

„Ако не стана кмет, аз съм общински съветник. За съжаление опонентът ми не може да каже същото. Очевидно той не се интересува от проблемите на София“, изтъкна тя.

„Аз съм единствената алтернатива, която може да разглоби сглобката, която е тръгнала вече да се разглобява“, заяви тя.

„За съжаление дебат очевидно няма да има, тъй като Терзиев бяга от дебат, но това е“, завърши Григорова.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават по 30 хиляди на всеки, отишъл да живее на това приказно място, но има едно условие
Next: Огнен ад в българско село! Изгорели къщи и постройки, народът търчи с кофи вода

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.