Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня Григорова отново скочи на Терзиев, но подскочи като ужилена от тези въпроси
  • Новини

Ваня Григорова отново скочи на Терзиев, но подскочи като ужилена от тези въпроси

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2023
erqrsdsfdgdfgrthfgh.png

„Силно се надявам да мога да разчитам на по-широк кръг от граждани, които са припознали моите каузи и моите цели. Много е трудно дори на виртуозни анализатори какво е искал да каже г-н Борисов във времето, в което той е публична сигурност.

Аз лично не бих се наела“, това каза пред Нова телевизия кандидатът за кмет на София от БСП Ваня Григорова в отговор на въпрос дали смята, че ще получи подкрепа на ГЕРБ за втория тур.

 

„Силно се надявам да вижда в мен добър стопанин на столицата, какъвто той не можа да бъде“, посочи тя.

„ПП и ДБ са в сглобка с ГЕРБ. Не аз. Софиянци не са крепостни селяни. Софиянци независимо за кого са гласувал на предходните парламентарни избори те са тези, които имат свободата кого да подкрепят сега“, заяви Григорова.

Тя каза, че не е нужно да се прави тотална чистка в общината, ако спечели изборите. „Има експерти, които си вършат работата. Ако не са си я вършили, то е защото ръководството на Столична община не са искали тя да бъде свършена“, смята тя.

„Не призовавам никого и не са обръщам към партийни лидери. Разговори с партийни лидери нямам. Работа на Корнелия Нинова е с кого иска да говори. В крайна сметка кандидатурата е моя. Не мога да я огранича да говори с когото си иска, нито г-н Борисов първо да ме подкрепи, а после да каже, че се шегува“, заяви Григорова.

„На мен ми е  нужна всякаква подкрепа в неделя. 10% въобще не са непреодолима разлика, особено с оглед на това, че потенциалът на ПП-ДБ е изчерпан“, смята кандидат-кметът.

На въпроса дали се вижда като новия лидер на левицата, тя отговори: „Битката пред мен е битката за кметското място в Столична община. Няма как да говорим за по-дългосрочни цели. Но няма как да съм лидер към БСП – обръщам се към хората, които са настръхнали. Аз не съм член на БСП и не е възможно произволен човек да стане в рамките на 1 месец лидер на партия“.

Григорова посочи, че има потенциал за бъдещи проекти. „Разбира се, че трябва да има ляво силно. Как ще се развива ситуацията не знам“, посочи тя.

„Моят опонент беше заявил в едно интервю, че след 10 години се вижда на Бахамите. Аз не мисля за Бахамите, не мисля и за големи сглобки, аз смятам, че трябва да се съсредоточим върху важните за софиянци теми“, заяви тя.

Григорова посочи, че има нормални отношения с Корнелия Нинова: „Няма как да нямаме нормален диалог, след като съм номинация на БСП. Това са местни избори, а г-жа Нинова трябва да се грижи за цялата страна“.

„Никога не съм била против Шенген, но съм против влизането на България в еврозоната в момента“, обясни тя. „Посочих анализите, които сочат защо България в настоящата ситуация не е добре да влезе в еврозоната“, добави Григорова.

Тя предложи на тези, които я наричат „путинист“ и другите, които я наричат „соросоид“, да се съберат, „ако искат със секунданти, и да се разберат каква точно съм“.

Кандидатът за кмет заяви, че няма да се обяснява дали би приела подкрепа от ГЕРБ, „Възраждане“ и т.н.

Григорова не отговори категорично на въпросите относно вижданията си за войната в Украйна. „Предпочитам въпроса дали подкрепям проевропейското развитие на страната. Аз съм тази, която настоява комуналните услуги да се управляват от общината. Това е нормална европейска практика“.

Водещите я попитаха според нея дали Крим е руски и агресор ли е Путин: „Не знам Крим руски ли е, не е ли руски, виждам една война, която продължава две години. Може ли да не отговарям за Путин, аз съм кандидат за кмет на столицата? Аз не съм геополитик“.

„Аз имам много сериозни съмнения, че някой се опитва да си купи кметския пост и да го внесат и вместо да си говорим за това, че той прави поредната нескопосана инвестиция, а иска да се заеме с 2,5 млрд. бюджет на София, ние си говорим за Путин и за кемтрейлс, сериозно ли?“, попита Григорова.

„Украинското знаме няма да стои на Столична община, ако това е основен въпрос. На българските институции трябва да се вее националното знаме и европейското“, посочи кандидатът за кмет.

Според нея, комуналните услуги, озеленяването, осветлението трябва да се управляват от общината. Градският транспорт задължително трябва да остане публичен.

„Това, което може и трябва да направи Столична община, е да създаде фирма, която е доставчик на електроенергия, която да предлага ток на възможно най-ниска цена на домакинствата. Не е възможно да се дотира ниска цена, но е възможно е да не товарим цената с допълнителни печалби, възможно е да не я товарим с разходи за реклама и маркетинг. Покриваме разходите за производство, покриваме разходите за доставка и разпределение, но не заделяме средства за печалба. Виждате ли, вие дори не можете да си представите, че това е възможно, защо?“, обясни тя.

Според нея общината може да бъде активен играч в общинската икономика.

Тя смята още, че синята и зелената зона не бива да се разширяват.

„Ако не стана кмет, аз съм общински съветник. За съжаление опонентът ми не може да каже същото. Очевидно той не се интересува от проблемите на София“, изтъкна тя.

„Аз съм единствената алтернатива, която може да разглоби сглобката, която е тръгнала вече да се разглобява“, заяви тя.

„За съжаление дебат очевидно няма да има, тъй като Терзиев бяга от дебат, но това е“, завърши Григорова.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават по 30 хиляди на всеки, отишъл да живее на това приказно място, но има едно условие
Next: Огнен ад в българско село! Изгорели къщи и постройки, народът търчи с кофи вода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.