Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня Григорова с първи коментар след загубата, готви коварен удар срещу Терзиев
  • Новини

Ваня Григорова с първи коментар след загубата, готви коварен удар срещу Терзиев

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
vasdhsdfghfhghtrytrytr.png

Данните, ако са истински, показват, че имаме двойно увеличение на хората, които са ни повярвали и са ни подкрепили.

Действителният ръст вероятно е по-голям. Малко не ни остана да се преборим с другата част от сглобката. Това заяви на брифинг кандидатът за кмет на София Ваня Григорова.

„Срещу нас беше впрегнат целият властови, финансов, управленски, включително технически ресурс, с които разполага сглобката,. Въпреки това водим в 13 от 24 района.

Дадохме надежда на много хора за това, че София може да бъде различна. До последно ще се борим за всеки глас, защото за нас всеки софиянец е важен.

Надеждата остава жива, а свободата е на една ръка разстояние – между 3 и 5 000 гласа. Ще бъда първата, която ще поздрави Терзиев, ако и когато съдът реши, че тези резултати са законосъобразни“, каза още Георгиева.

Председателят на градския съвет на БСП Иван Таков коментира, че са върнали надеждата на непредставените граждани на София.

„Нямаме право да спрем дотук и да се откажем, ще водим битка за всеки глас, както го правим през цялата компания. Ще използваме всички законови средства“, заяви Таков.

„Извършваме проверка протокол по протокол, имаме достатъчно основания да оспорим крайния резултат на изборите“, допълни Таков.

По думите му Васил Терзиев трябва да благодари на „Възраждане“ за крайния резултат. „Очаквам с нетърпения в следващия Общински съвет техните съвместни действия“, заяви Таков.

„Продължаваме да получаваме сигнали за груби намеси в изборния процес.

Няма да търсим нерегламентирана помощ. Ще направим това, което демократичният процес ни позволява – ще покажем какви са нашите доказателства, ще покажем свидетелства на хора, за да може избирателите ни да са убедени, че сме направили всичко, за да защитим техния вот“, каза още Григорова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ваня Григорова не признава победата на Терзиев, отива в съда
Next: Българка скочи на политиците! Мрежата прегря след думите й. Как мислите вие

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.