Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня Джаферович: Изкараха ме насилник!
  • Новини

Ваня Джаферович: Изкараха ме насилник!

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
vqwnwqysysd.png

Поулярният Ваня Джаферович публикува пост във Фейсбук след масовото възмущение, предизвикано от негов коментар в социалната мрежа след случая с обезобразеното 18-годишно момиче от Стара Загора. В него той заявява, че жените, които са привлечени от такъв тип мъже, със сигурност не са умни.

Ето какво написа той:

“Винаги съм се опитвал да не обръщам внимание на фалшиви, манипулирани и извадени от контекста публикации и новини.

Смятам, че преди да повярвам в нещо подобно е задължително да проверя дали е вярно, както и фактите около самото нещо.

През последните дни, моето име се появи в различни колажи и коментари свързани със случая с нарязано момиче от нейния приятел в Стара Загора.

Бях един от първите, който публично заяви позицията си в социалните мрежи, осъждайки жестоко случилото се.

Два дена след това, заради коментар, изваден от контекста, ме изкараха мен поддръжник на насилника.

Сега ще ме попитате “Какъв е контекстът, в който това изречение би било приемливо?”

Познат написа в друга пост, че познава красиви, образовани, умни и интелгентни жени, които харесват и подкреят поведението на биячи (било то на жени или мъже), измамници, разбойници, мошеници, агресори..

Тогава аз отговорих, че умна и интелигентна жена никога не би одобрила и харесвала поведението на такъв човек.

Ето този коментар е скрийншотнат, кропнат и разпространяван навсякъде, а няма нищо общо с момичето от Стара Загора
Писали са какви ли не неща за мен и моето семейство. Обиждали са ни, тормозили са ни по всякакъв начин и не съм обръщал внимание.

Но да ме изкарат, че съм нещо, срещу което се боря цял живот, това не мога да го допусна.

Участвал съм в различни кампании срещу насилието над жените, присъствал съм и съм говорил по различни семинари, и сам съм бил жертва на подобен тип насилие.

Имам семейство с две деца (момче и момиче), които възпитавам да не мразят никого, да обичат, да не хулят, да странят от агресия, да не подхождат с омаловажение към други хора.

И сега изведнъж аз съм насилник, само заради едно изречение, извадено тотално от контекста и което няма нищо общо с тази случка, просто защото някои хора са решили че аз съм големия проблем в цялата тази трагедия, а много по-удобно е да се довериш на изрязан и монтиран колаж, отколкото на реалните действия на човек, който е разкрил целият си живот на показ, публично..

Изместихме фокуса от най-важното нещо в случая, а това именно е насилието срещу жените в България.

Пожелавам на момичето да се оправи напълно, както физически така и психически, и кураж на цялото ѝ семейство”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мис Стара Загора коментира във видео, че в града десетки момичета са били подстригвани и линчувани
Next: Таксиджия върна на клиент забравена чанта с 40 000 евро

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.