Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Варна потъна в скръб: Почина прочутият нефролог д-р Ненов
  • Новини

Варна потъна в скръб: Почина прочутият нефролог д-р Ненов

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
sdfvsfdkbkfdkbfgbfgbf.png

Напусна ни проф. д-р Димитър Ненов, д.м.н., специалист по вътрешни болести и нефрология, заместник-ректор на МУ-Варна в периода 1978-1979 и 1985-1987 г., един от доайените на Клиниката по нефрология и диализа във Варна, безспорен авторитет в нефрологичната общност не само в България, но и в света.

Уважаван специалист, спомогнал за успешната професионална реализация на стотици млади лекари. Човек с висок професионализъм и професионална етика, с много знания и умения, винаги готов да ги сподели с по-младите си колеги. Академичното ръководство на МУ-Варна и колегите на проф. Ненов изказват своите най-искрени съболезнования към близките и семейството му.

Роден е на 09.05.1933 г. в с. Побит камък, Разградско. Завършва полукласическа гимназия в Русе и медицина във ВМИ-София през 1957 г. Придобива специалностите „Вътрешни болести“ и „Нефрология“. Специализирал е в Прага, Болоня, Парма и Москва. Работил е като участъков терапевт в Бургас (1957-1958), инспектор в отдел “Народно здраве“ на ОНС – Бургас (1958), зам. главен лекар на Окръжна болница(1959-1960) и началник на БМП-Бургас (1961).

Асистент в Катедрата по вътрешни болести на МУ-Варна от 1962 г.   Хабилитиран е като доцент (1973) и професор (1985). От 1973 г. е ръководител на клиниката по нефрология и основател и организатор на първото отделение за хемодиализа във Варна. Ръководител е на Обединената катедра по вътрешни болести на МУ-Варна (1987-1992), а от 1992 г. до пенсионирането си през 2001 г. е ръководител на Катедрата по нефрология, хемодиализа и хематология на МУ-Варна.

Проф. д-р Димитър Ненов създава Клиниката по нефрология и хемодиализа в далечната 1973 г. с амбиция да се усвоят и въведат в ежедневната клинична практика всички нови методи на изследване и лечение, които се прилагат в Европа и в света.

По идея на проф. д-р Д. Ненов, дмн, през 1991г. е създадена Фондация „Бъбрек“ – Варна. Той е и един от инициаторите за създаването  на Световен алианс на бъбречните фондации (първи заседания: м. май 1999 г в Буенос Айрес и м. септември 1999 г в Мадрид). Почетен член е на университетите в Прага и Скопие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Столичани излязоха на пазар за храна и ето какви цени видяха
Next: Почна се: Цяла България ще е под блокада

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.