Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Варненец: Пуснах аварийни и надух клаксона не заради сватба, жена ми раждаше на задната седалка
  • Новини

Варненец: Пуснах аварийни и надух клаксона не заради сватба, жена ми раждаше на задната седалка

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
vqwrqwgasgsdg.png

Изключително напрегната ситуация е имало тази сутрин във Варна. Жена ражда на задната седалка на колата, докато съпругът й всячески се мъчи да подаде сигнал на останалите участници в движението да му дадат път, защото бързат за болницата.

Ето какво пише Недялко Симов:

Ще ви помоля за малко човечност на пътя. Когато видите кола с пуснати аварийни и надут клаксон, нарушаваща всички правила за движение.

Не е сватба, а някой бърза за болницата.

Явно някои са забравили, други не знаят . Извинявам се на всеки, на който съм причинил неудобство тази сутрин. Не се извинявам на таксиметровия шофьор, дето си мисли, че е на рали и се опита да ме затвори, при положение че в 6:40 се движех минимум с 90км/ч. Причината беше ,че жена ми раждаше на задната седалка.

След като я приеха, до 25 минути роди. Слава на Бога, здраво и красиво бебе. Пак ще ви помоля за малко човечност и толерантност на пътя. КАТ и да ме санкционират, все тая. Нарушил съм, ще си платя.

Някакви лични комплекси нямат място на пътя.

Пожелавам на никой да не се случва.

Изсипаха се хиляди коментари.

Ето какво допълни бащата:

„Не пиша поста за оправдание. Правя аналогия преди 12г возих дете по спешност, с пукната глава. За жалост виждам, че има хора дето изобщо не им пука. Тогава ми правеха път до спешното, на всеки светофар. Сега при цели 3 коли на пътя и се намери кой да го играе нинджа.

Не знам защо сме станали такива. Надявам се, че ще с този пост поне един ако не знае, ще разбере защо някой се движи така по улиците.“

Ето и част от коментарите:

За следващото бебе си купи един син буркан! Или просто закарай жена си в болницата три дни преди да роди! Аз така правя!

Честита рожба! Здраве и щастие

Надут клаксон и пуснати аварийни винаги има само една причина за тяхното използване – супер е, че сте стигнали на време и всичко е минало благополучно! ЧЕСТИТА ВИ РАДОСТ! ???? А на идиотите чак не знам дали да им пожелавам нещо, или сами ще се сетят всички какво бих им написал и то не само аз!

Да е здраво бебето и бързо възстановяване на майката

Слава на Бога, че всичко е минало добре! Гoспод да благослови малкото и цялото ви семейство!!!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощна молитва за здраве ни предпазва от опасности
Next: Днес е Секновение – денят и нощта се стигат. Важат тежки забрани – не похваща работа, не се ядат червени плодове

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.