Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Варненец: Пуснах аварийни и надух клаксона не заради сватба, жена ми раждаше на задната седалка
  • Новини

Варненец: Пуснах аварийни и надух клаксона не заради сватба, жена ми раждаше на задната седалка

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
vqwrqwgasgsdg.png

Изключително напрегната ситуация е имало тази сутрин във Варна. Жена ражда на задната седалка на колата, докато съпругът й всячески се мъчи да подаде сигнал на останалите участници в движението да му дадат път, защото бързат за болницата.

Ето какво пише Недялко Симов:

Ще ви помоля за малко човечност на пътя. Когато видите кола с пуснати аварийни и надут клаксон, нарушаваща всички правила за движение.

Не е сватба, а някой бърза за болницата.

Явно някои са забравили, други не знаят . Извинявам се на всеки, на който съм причинил неудобство тази сутрин. Не се извинявам на таксиметровия шофьор, дето си мисли, че е на рали и се опита да ме затвори, при положение че в 6:40 се движех минимум с 90км/ч. Причината беше ,че жена ми раждаше на задната седалка.

След като я приеха, до 25 минути роди. Слава на Бога, здраво и красиво бебе. Пак ще ви помоля за малко човечност и толерантност на пътя. КАТ и да ме санкционират, все тая. Нарушил съм, ще си платя.

Някакви лични комплекси нямат място на пътя.

Пожелавам на никой да не се случва.

Изсипаха се хиляди коментари.

Ето какво допълни бащата:

„Не пиша поста за оправдание. Правя аналогия преди 12г возих дете по спешност, с пукната глава. За жалост виждам, че има хора дето изобщо не им пука. Тогава ми правеха път до спешното, на всеки светофар. Сега при цели 3 коли на пътя и се намери кой да го играе нинджа.

Не знам защо сме станали такива. Надявам се, че ще с този пост поне един ако не знае, ще разбере защо някой се движи така по улиците.“

Ето и част от коментарите:

За следващото бебе си купи един син буркан! Или просто закарай жена си в болницата три дни преди да роди! Аз така правя!

Честита рожба! Здраве и щастие

Надут клаксон и пуснати аварийни винаги има само една причина за тяхното използване – супер е, че сте стигнали на време и всичко е минало благополучно! ЧЕСТИТА ВИ РАДОСТ! ???? А на идиотите чак не знам дали да им пожелавам нещо, или сами ще се сетят всички какво бих им написал и то не само аз!

Да е здраво бебето и бързо възстановяване на майката

Слава на Бога, че всичко е минало добре! Гoспод да благослови малкото и цялото ви семейство!!!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощна молитва за здраве ни предпазва от опасности
Next: Днес е Секновение – денят и нощта се стигат. Важат тежки забрани – не похваща работа, не се ядат червени плодове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.