Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Варненски шофьори побесняха заради Недялко, а щом научиха какво е станало, онемяха
  • Новини

Варненски шофьори побесняха заради Недялко, а щом научиха какво е станало, онемяха

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
nasnastwqedqw.png

Варненец се принуди дакара доста бързо към болницата. Направо да лети по улиците на Морската столица.

Причината – на задната седалка жена му започнала да ражда. Надут клаксон, аварийни светлини и 90+ км/ч. Всичко завършило щастливо за семейството. Какви обаче са били реакциите на хората към бъдещия татко?

 

Ето какво разказа Недялко Симов във Фейсбук:

„Ще ви помоля за малко човечност на пътя. Когато видите кола с пуснати аварийни и надут клаксон, нарушаваща всички правила за движение. Не е сватба, а някой бърза за болницата. Явно някои са забравили, други не знаят.

Газ

Извинявам се на всеки, на който съм причинил неудобство тази сутрин. Не се извинявам на таксиметровия шофьор, дето си мисли, че е на рали и се опита да ме затвори, при положение че в 6:40 се движех минимум с 90км/ч. Причината беше, че жена ми раждаше на задната седалка.

След като я приеха, до 25 минути роди. Слава на Бога, здраво и красиво бебе. Пак ще ви помоля за малко човечност и толерантност на пътя. КАТ и да ме санкционират, все тая. Нарушил съм, ще си платя. Някакви лични комплекси нямат място на пътя. Пожелавам на никой да не се случва.“

Под поста наваляха десетки коментари, а бащата допълва:

„Не пиша поста за оправдание. Правя аналогия – преди 12 години возих дете по спешност, с пукната глава. За жалост виждам, че има хора, дето изобщо не им пука. Тогава ми правеха път до спешното на всеки светофар. Сега при цели 3 коли на пътя и се намери кой да го играе нинджа. Не знам защо сме станали такива. Надявам се, че с този пост поне един, ако не знае, ще разбере защо някой се движи така по улиците.“

Честита ни радост

Ето част и от мнението на варненци:

„Надут клаксон и пуснати аварийни винаги има само една причина за тяхното използване – супер е, че сте стигнали навреме и всичко е минало благополучно! ЧЕСТИТА ВИ РАДОСТ! А на идиотите чак не знам дали да им пожелавам нещо, или сами ще се сетят всички какво бих им написал и то не само аз!“

„Да ви е жива и здрава рожбата, а комплексари и дървени филисофи винаги ще има, не ги вземай навътре“

„През 1978 година имах подобен случай, само че с детето ми, нямаше време за линейка да чакаме, падна, удари си главата и беше в безсъзнание, и баща ми ни докара до болницата, всички коли спираха само при надутия клаксон от него, а сега на линейка път не правят. Докъде стигнахме!“

„Живо и здраво да е детето, а на останалите на пътя пожелавам да имат и малко акъл.“

„Честито, да ви е живо и здраво детето, само да ви радва! А ако ви напишат акт за шофирането до болницата, приберете го заедно с акта за раждане – за спомен“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокатът на Васил Божков обяви какво е казал клиентът му на разпитите и какво се е случило по време на тях
Next: В този град българите построиха най-много и най-големите къщи

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.