Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Васил Божков извади всички документи след новината, че е изгонен, а не си е дошъл доброволно
  • Новини

Васил Божков извади всички документи след новината, че е изгонен, а не си е дошъл доброволно

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
vastwqywqtasras.png

Днес вече ви запознахме с историята, в която прокуратурата твърди, че Васил Божков е екстрадиран от Арабските емирства. Контра теза на заявеното от него, че сам е решил да се прибере тук. Оказва се, че и двете са верни и сега ще разрешим противоречията.

Ако проследим документите в целия им комплект, поне този, които Васил Божков предостави публично, той се е екстрадирал сам

От Абу Даби са уведомили властите за екстрадирането му, но данните се появяват тук четири дни след като Божков вече е в България. От там се създаде голямо объркване. За да има екстрадиция, така както се разбира това, и двете държави трябва да минат по определени процедури, като първата стъпка е да има активно решение на съда за екстрадицията, да се организира съдебна охрана, която да вземе човека от държавата, в която се намира.

По-рано днес от прокуратурата излезе новината за екстрадицията

Показаха документ от Интерпол в Абу Даби. Той е от 23 август и гласи, че на 25-ти Божков ще е екстрадиран заради обвиненията си в даване на подкупи и изпиране на пари. По принцип екстрадираните лица могат да бъдат съдени само за това, заради което са екстрадирани. Там пише кога Божков ще се върне в България – дата и очакван час.

 

Писмото е от Интерпол в Абу Даби до Интерпол в София.

От прокуратурата казват, че е дошло вчера, на 28 август. Трябва да се отбележи, че Интерпол комуникира не пряко с прокуратурата, а дирекция към МВР за международно сътрудничество. От МВР са казали на Капитал, че са получили писмото на същата дата – 28 август. Съдебно решение за екстрадицията няма, като адвокатите на Божков твърдят, че още през 2021 година искането е отхвърлено заради липса на доказателства.

Вероятно Божков наистина е поискал да се прибере сам

Тъй като в системата на Интерпол той още се води издирван, това е наложило изпращането на писмото. От екипа на Божков са предоставили споразумение между него и прокуратурата на Емирствата – от 20 юни тази година. Той е поискал да се върне в България и му е издаден сертификат да го направи – с валидност от 2 месеца.

На Фейсбук страницата си Божков качи още следните документи:

  • Писмо от прокуратурата на ОАЕ, в което се казва, че той не може да бъде екстрадиран. Там пише, че е поискал да се предаде на властите в България доброволно.
  • Той е прикачил решението за отказ да бъде екстрадиран от 27 април 2021 година

Интерпол да ги уведоми като посрещне субекта на летището.

 

Писмо от Интерпол Абу Даби до Интерпол София за екстрадицията на Васил Божков
Писмо от Интерпол Абу Даби до Интерпол София за екстрадицията на Васил Божков
Писмо от Интерпол Абу Даби до Интерпол София за екстрадицията на Васил Божков
Писмо от Интерпол Абу Даби до Интерпол София за екстрадицията на Васил Божков

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 20 годишният шофьор с лъскавото порше, което подлуди половин София, се оказа син на много известен бизнесмен
Next: Септември идва с бури, студ и дъжд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.