Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Васко Гюров изля душата си пред Йочев и Цънцарова: Къса ми се сърцето
  • Новини

Васко Гюров изля душата си пред Йочев и Цънцарова: Къса ми се сърцето

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
sfdhdfghfgjfg.jpg

Участието на пънк легендата Васил Гюров в „Стани богат“ ще се помни дълго по много причини.

Музикантът абсолютно очарова зрителите с познанията, държанието и каузата си, за която ще дари спечелените 20 хил. лева.

А не на последно място и с чудесните отношения с децата си.

 

Гюров говори с много удоволствие за участието си на Стола на богатството при Злати Йочев и Мария Цънцарова по bTV и обясни, че в играта може да се използва стратегия.

Много е важно да пазиш един жокер, коментира музикантът.

Лидерът на „Ревю“ не пропусна да уточни, че е бил прав в думите си за Харвардския университет, които каза по повод въпроса за 30 хил. Васил Гюров позна правилния отговор, но след като се беше отказал.

Той обаче много впечатли и най-начетените зрители, като каза, че през XVII век Харвард още е бил колеж, а не университет.

 

„Постоянно чета и се самоусъвършенствам“, заяви Гюров, но не като хвалба, а като обикновен факт.

Музикантът обясни и нещо много важно за него и колегите му, на което никой в България обръща внимание.

Васко Гюров се срамува в каква зала свирят най-големите звезди в България

Васил Гюров заяви, че при строежа на нови зали у нас никой не обръща внимание на акустиката. Това се отнася и за най-голямата зала в София, „Арена Армеец“.

 

„Там няма спасение за звука. А залата се ползва много повече за концерти, отколкото за спорни събития.

Къса ми се сърцето!

Не са го помислили, като са го строили, но и после нищо не е направено“, безкомпромисно коментира знаменитият басист.

Гюров добави, че именно заради това ще даде печалбата от предаването за подобряване на акустиката на Студентския дом.

 

„Имаме зала за 1000 човека в центъра на София и тъне в забвение. Единствено идва някой да снима филми на ужасите“, възмути се Гюров.

Той обаче не пропусна да каже, че премиерът акад. Денков е обещал да помогне на Студентския дом още като просветен министър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Завесата се вдига. Защо ген. Атанасов подаде оставка
Next: Последните думи на изчезналия Галин: Страх ме е до утре дали ще съм жив. Видях нещо, което не трябваше да виждам

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.