Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Васко Гюров изля душата си пред Йочев и Цънцарова: Къса ми се сърцето
  • Новини

Васко Гюров изля душата си пред Йочев и Цънцарова: Къса ми се сърцето

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
sfdhdfghfgjfg.jpg

Участието на пънк легендата Васил Гюров в „Стани богат“ ще се помни дълго по много причини.

Музикантът абсолютно очарова зрителите с познанията, държанието и каузата си, за която ще дари спечелените 20 хил. лева.

А не на последно място и с чудесните отношения с децата си.

 

Гюров говори с много удоволствие за участието си на Стола на богатството при Злати Йочев и Мария Цънцарова по bTV и обясни, че в играта може да се използва стратегия.

Много е важно да пазиш един жокер, коментира музикантът.

Лидерът на „Ревю“ не пропусна да уточни, че е бил прав в думите си за Харвардския университет, които каза по повод въпроса за 30 хил. Васил Гюров позна правилния отговор, но след като се беше отказал.

Той обаче много впечатли и най-начетените зрители, като каза, че през XVII век Харвард още е бил колеж, а не университет.

 

„Постоянно чета и се самоусъвършенствам“, заяви Гюров, но не като хвалба, а като обикновен факт.

Музикантът обясни и нещо много важно за него и колегите му, на което никой в България обръща внимание.

Васко Гюров се срамува в каква зала свирят най-големите звезди в България

Васил Гюров заяви, че при строежа на нови зали у нас никой не обръща внимание на акустиката. Това се отнася и за най-голямата зала в София, „Арена Армеец“.

 

„Там няма спасение за звука. А залата се ползва много повече за концерти, отколкото за спорни събития.

Къса ми се сърцето!

Не са го помислили, като са го строили, но и после нищо не е направено“, безкомпромисно коментира знаменитият басист.

Гюров добави, че именно заради това ще даде печалбата от предаването за подобряване на акустиката на Студентския дом.

 

„Имаме зала за 1000 човека в центъра на София и тъне в забвение. Единствено идва някой да снима филми на ужасите“, възмути се Гюров.

Той обаче не пропусна да каже, че премиерът акад. Денков е обещал да помогне на Студентския дом още като просветен министър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Завесата се вдига. Защо ген. Атанасов подаде оставка
Next: Последните думи на изчезналия Галин: Страх ме е до утре дали ще съм жив. Видях нещо, което не трябваше да виждам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.