Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Васко Кръпката изригна: Отвратен съм!
  • Без категория

Васко Кръпката изригна: Отвратен съм!

Иван Димитров Пешев януари 4, 2025
Screenshot_27

Звездите не харесаха предаванията за празниците, повечето вече въобще не ги гледат

Недоволни от новогодишните програми са голяма част от известените хора у нас. Ако може да се вярва на социалните мрежи, и редовите зрители не са особено очаровани от това, което ни предложиха големите телевизии в празничната нощ.

„Какво да ви кажа за новогодишната програма? Нямам какво да кажа“, сърдито отвърна агентът на републиката Иван Тенев. Бившият на естрадната звезда Кристина Димитрова дълго се противи да изкаже мнението си за тазгодишната селекция за празничната програма. В крайна сметка вече съвсем сърдито призна: „Какво мога да кажа, освен че Хачо Бояджиев се върти бесен в гроба от тази изумителна програма, която БНТ подготви за българите“, изнегодува Иван Тенев.

Култовият музикант Васил Георгиев – Васко Кръпката, изля пред „България Днес“ в присъщия си емоционален стил недоволството си от новогодишните програми на водещите БГ телевизии. Фронтменът на „Подуене Блус бенд“ е изгледал от край до край предаванията им в празничната нощ и негодува, че е бил показан „само един рок концерт“.

„За мое голямо разочарование в новогодишните телевизионни програми преобладаваше гнусна, долнопробна чалга. Това е отвратително за мен! За мен България винаги е била част от европейската цивилизация и не приемам по никакъв начин тази халтура, която иска да ни доближи до Азия и Ориента. В това отношение националната телевизия има огромен грях. Дори и по времето на Тодор Живков нямаше такава простащина по телевизията“, не крие възмущението си „гласът на промените“.

Търси се политика в 3 мин. видео, не в програми – и румънците го разбраха

Една от емблемите на „Сан Стефано“ 29 – тв говорителката Мария Янакиева, която се е възстановила напълно след операция на жлъчката, сподели за вестника, че не е изгледала изцяло нито една новогодишна програма. „Местех каналите, но общото ми впечатление за тези програми и за отделни участници в тях не е добро“, призна дикторката ветеранка.

Мария Янакиева
Мария Янакиева

„Не можах освен това да разбера кое е било заснето преди, кое се излъчва в момента“, посочи Янакиева.

„По едно време ми стана интересно да гледам старите неща по БНТ, но те са за хора, които са възрастни и могат да направят сравнение. По Би Ти Ви имаше интересни певци, но липсваше веселие пред църквата. Общо взето, не ме грабна нито една новогодишна телевизионна програма“, огласи неласкавото си мнение тв говорителката от златните години на БНТ.

Жената, която българите гледаха всеки ден от малкия екран, твърдо държи високо летвата с изискванията към своите по-млади колеги. „Старите времена няма да се върнат, трябва да се мисли и работи модерно“, убедена е Янакиева.

Един от водещите БГ актьори – Ивайло Христов, също призна, че не е гледал новогодишната програма на БНТ. „Кой в днешно време седи пред телевизора на Нова година? Отминаха тези времена, когато се празнуваше пред екрана, вече всички българи са на трапези с приятели и никой не обръща внимание на новогодишната програма“, категоричен е Христов.

Ивайло Христов
Ивайло Христов

Подобна е ситуацията и с колегата му Георги Мамалев. Знаменитият актьор не е гледал телевизия по Нова година, защото е бил на участие в петзвезден хотел.

„После си говорих с една от камериерките на хотела. Каза ми, че извъртяла всички програми, но навсякъде било пълна скръб“ – обобщава Мамалев.

Continue Reading

Previous: Уилям и Кейт в шок! Обявиха смъртта на…
Next: ЖЕНА С ПРЕТЕНЦИИ ХВЪРЛИ КАФЕ ПО МАЙКА МИ, КОЯТО РАБОТИ КАТО СЕРВИТЬОРКА – УРОКЪТ МИ Я НАКАРА ДА СЪЖАЛЯВА ДЪЛБОКО ЗА ДЕЙСТВИЯТА СИ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.