Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вахиде Перчин за коварната болест, развода и това да играе с истинската си дъщеря в сериала Майка
  • Новини

Вахиде Перчин за коварната болест, развода и това да играе с истинската си дъщеря в сериала Майка

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
vahhdiasidkasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вахиде Перчин е турска актриса. Най-известната ѝ роля сред българската публика е на Зехра Йълмаз в сериала „Огледален свят“

Ранен живот
Вахиде Перчин е родена на 13-и юни 1965-а в Измир, Турция. Произлиза от семейство на гръцки емигранти.

Баща ѝ е шофьор на камион, а майка ѝ е домакиня. Учи графичен дизайн в гимназията, а след това във Факултета по икономика. Учи в училището за изящни изкуства, като преминава всичките девет изпита и завършва като най-добрата студентка. Премества се в Анкара, след като завършва училище. По-късно приема предложение от Държавния театър и се премества в Адана.

Кариера
През 2003-а г. Вахиде започва телевизионната си кариера с ролята на Сузан Козан в сериала „Истанбулска приказка“. Семейството на Перчин се премества в Истанбул, а след това тя получава ролята на Фулия в „Любов извън закона“. През 2006-а участва във филма „Първа любов“ заедно с Четин Текиндор

. През 2007-а печели наградата „Златна топка“ за най-добра актриса за представянето си във филма. От 2007-а до 2010-а оглавява сериала „Да върнеш времето назад“ в ролята на Зейнеп Еилмез.

През 2010-а се включва във филма „Зефир“. Кино проекетът е избран за 47-я „Голдън Ориндж“ филмов фестивал и за 35-я филмов фестивал в Торонто. През 2011-а Вахиде участва в главната роля на Зехра Йълмаз в сериала „Огледален свят. Напуска след няколко епизода от втори сезон поради здравословни причини.

През 2012-а участва в сериала „Здравей, живот“, който е базиран на американския „Лична практика“. Поделя главната роля с Йеткин Дикинджилер, Седа Гювен, Нихан Бюуюкаач, Ясемин Санино и Мелике Гюнер. Поредицата приключва след 13 епизода. Перчин участва в сериала „Великолепният век“ в ролята на остарялата Хюррем Султан. През 2016-а двете с дъщеря ѝ Ализе си партнират заедно в сериала „Майка“. Вахиде играе ролята на Гьонюл, а Ализе – тази на Гамзе.

В момента Вахиде оглавява супер успешния сериал „Имало едно време в Чукурова“, който чупи рейтинги всяка седмица в Турция.

Личен живот
През 1991-а Вахиде се омъжва за актьора Алтан Гьордюм. Детето им се ражда през 1994-а и се казва Ализе. Двамата се развеждат през 2013-а.

През 2011-а Перчин е диагностицирана с рак на гърдата. След напускането на „Огледален свят“ започва да се бори с болестта с подкрепата на семейството и приятелите си. Вахиде се справя с болестта и продължава кариерата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената на Благой Георгиев: Писна ми!
Next: Тази СНИМКА е сензацията на деня, цяла България я гледа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.