Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вдовец намери писма сред вещите на съпругата си – след като прочете първите няколко изречения, разбра, че е живял в лъжа
  • Новини

Вдовец намери писма сред вещите на съпругата си – след като прочете първите няколко изречения, разбра, че е живял в лъжа

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
jytdjtdkgkhgk.png

Разглеждането на стари лични вещи може да предизвика силни емоции. Снимки, бижута или писма са само част от нещата, които свързваме с даден човек или минало време. Те могат да ни разсмеят, да ни трогнат до сълзи, да ни накарат да се замислим или, както в случая на този човек, да преобърнат целия му живот.

Тони Трапани сортираше вещите на мъртвата си съпруга и откри купчина писма , които никога преди не беше виждал. Четенето разкри тайна от преди 50 години…

През 2018 г историята на вдовеца Тони Трапани е споделена в канал в YouTube и има над два милиона гледания. Цялата тази история е трудна за вярване!

Тони живее със съпругата си през по-голямата част от живота си. Когато тя почива на почтена възраст, това е голяма промяна за бездетния възрастен мъж.

Двамата са щастливо женени, нямат единствено деца. Според новинарския канал Fox17 съпругата на Тони се е опитвала да забременее няколко пъти, защото и двамата са искали да станат родители, но за съжаление така и не са успели.

Така с годините се примиряват, че ще прекарат целия си живот само двамата. Не всичко обаче е така, както изглежда.

И скърбящият съпруг разкрива тайна от преди много години

Когато Тони, вдовец, сортира вещите на мъртвата си съпруга, той намира купчина ръкописни писма, които никога преди не е виждал.

Пликовете са адресирани до него и се вижда, че вече са отворени.

Една от датите сочи 1959 г., т.е. само няколко години след като Тони е срещнал вече мъртвата си съпруга.

Първото писмо гласи:

„Тони, моля те, не ми се сърди. Имам малък син. Сега е на пет години. Има красиви очи и тъмна коса. Искам да кажа, че той е твой син.”

“— Пита за баща си.”

Тони веднага разбира кой е написал писмото. Това е писмо от бившата му приятелка, с която се среща през 50-те години, преди да срещне съпругата си.

В писмото се посочва още:

„Надявам се, че ще намериш сили в сърцето си да ми простиш и да дойдеш при него. Всеки ден пита за баща си.”

Среща със сина

Тони едва не пада от стола си, докато чете писмото. Той намира купчина писма от майката на сина си, която очевидно няколко години се е опитвала да се свърже с него.

Но в крайна сметка бившата приятелка и нейният син спират да пишат.

През всичките тези години съпругата на Тони крие писмата дълбоко в едно чекмедже, без да споменава, че той има син. След като научава всичко, Тони иска да оправи нещата.

С помощта на сестра си Тони успява да намери сина си. Това е една много емоционална среща!

Тони и синът му усещат незабавна връзка. Човекът цял ​​живот е искал деца, но никога не е изпитвал това чувство. Синът винаги е бил убеден, че баща му не иска да има нищо общо с него.

Срещата предизвиква много емоции и у двамата. Решават да наваксат пропуснатото, доколкото могат.

Според Fox17 те започват да общуват редовно и развиват добри отношения помежду си.

И този път обаче всичко не е точно така, както изглежда.

Неочакван обрат

След всичко, което Тони преживява, са направени ДНК тестове. Но той и синът му са сигурни в изхода просто поради връзката, която се е развила между тях.

След няколко седмици, когато мъжете вече са станали повече от приятели, се получава резултатът от изследването. И той е отрицателен, т.е.

те изобщо не са роднини! Но сега това няма значение за тях, защото вече са станали много близки.

Така, неочаквано за самия него, възрастният мъж сбъдва най-голямата мечта на живота си – тази да има деца, а случайността е тази, която го води към мъжа, който ще се превърне в сина, когото никога не е имал!

Continue Reading

Previous: Люси с шокираща история: Слави ми помогна! Той спаси живота ми
Next: Битият от Динко се премести в Стара Загора, след като бе изобличен край морето

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.