Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вдовица отиде на гробищата заради съпруга си, после влак я прегази
  • Новини

Вдовица отиде на гробищата заради съпруга си, после влак я прегази

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
vdasoviasicas.jpg

Трагедия се е разиграла днес преди обед в пловдивското село Христо Даново, научи от свои източници.

85-годишната баба Гана В. е сложила край на живота си, избирайки да се самоубие, лягайки на жп релсите. Днес се навършвала годишнина от смъртта на съпруга на възрастната жена.

Сутринта тя отишла на гробищата, вероятно много се е разстроила, разказаха местни хора. На връщане легнала на жп релсите, а влакът София-Бургас я премазал. Машинистът е видял бабата, но не е успял да спре.

За сега няма яснота дали жената е оставила предсмъртно писмо. Приживе обаче тя все повтаряла пред съседи и близки, че иска Господ да я прибера и да отиде при съпруга си. Той е починал преди около 5-6 години.

Не изпускай тези оферти:

Баба Гана е живеела заедно с дъщеря си, не е била самотна, нито има данни да е страдала от тежки заболявания.

В момента полицаите от РУ Карлово извършват оглед.

Още криминални новини:

Мъж напада деца в столичния квартал „Младост”. На запис, направен с мобилен телефон, се вижда как той гони момчета с пръчка. Две от тях са пострадали, твърдят техните родители.

Предполага се, че мъжът се е разгневил заради шума, който децата вдигали, докато играели пред блока. От МВР съобщиха, че той е задържан, съобщава NOVA

„Децата са си играели в групичка – между 10 и 15. Въпросният господин е излязъл и с метален прът – дръжка от моп, и е тръгнал да ги бие. Моят син е бил с електрическа тротинетка, първият удар е бил в нея, следващият – в ръката му. Детето ми е физически и психически пострадало”, разказа родител.

„Детето ми се обади, плачейки, че някакъв господин ги е нападнал. Дойдох на място и се обадихме на 112. Синът ми е получил удар в бъбреците. Има синина 10 см”, каза родител на другото пострадало момче.

Голяма част от децата успяват да избягат, скачайки от високо, за да се спасят. Жена, която се свърза с екипа на NOVA, за да даде гласност на случая обясни, че нападателят е имал проблеми със съседите си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия в Пловдивско: Вдовица отиде на гробищата да почете съпруга си, после се случи най-страшното
Next: Откриха пенсионери феномени! Взимат колосални суми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.