Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Велика сряда е! Днес става най-голямото предателство, а красиви имена черпят днес
  • Новини

Велика сряда е! Днес става най-голямото предателство, а красиви имена черпят днес

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
vsdfvfdbdfngfnghng.png

Велика сряда е третият ден от Страстната седмица. В православието тя се свързва с евангелската Притча за двамата длъжници, в която Исус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците, както и с решението на Юда Искариотски да предаде Христос.

На този ден се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастрен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда по-лесно да се разлее мирото.

Някои от апостолите възроптали, че би било по-добре мирото да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. Христос обаче казал да не я смущават, защото нуждаещи се има винаги, а Той няма да е още дълго с апостолите.

На Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника.

На този ден вярващите се замислят: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве.
По традиция на този ден не се върши никаква домакинска работа, а ако някой наруши това правило се вярва, че умението му ще се отнеме.

Освен това на 1 май християнската църква чества юдейския пророк св. Йеремия, страстен изобличител на пороците на сънародниците си и прорицател. Той предсказва, че Йерусалим ще бъде завладян от Навуходоносор, а народът му ще бъде разпилян по света, за да изстрада в робство своите грехове.

Негово е и предсказанието, че Бог ще изпрати своя син и наследник на Земята. Йеремия е говорил истината в трудно и тежко време, за което естествено е пострадал. Той обаче е оставил светъл пример и на нас, как трябва да подхождаме в днешното усилно време на информационни войни.

Обреди и Традиции

Българският народ нарича този празник Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден.

Обредите са насочено основно към предпазването от змии. В народните представи змиите излизат от своите леговища на Свети четиредесет мъченици или на Благовещение, а на Йеремия излиза техният цар.

В Западна България срещу празника палят огньове, прескачат ги, произвеждат шум и изричат многобройни заклинания, с коит ода прогонят змиите.

На места в Южна България Йеремия се тачи за предпазване от гръм и градушка.

Освен това Денят на труда и на международната работническа солидарност (известен като Ден на труда и Първи май) се отбелязва ежегодно на 1 май.
На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света; това е и ден на международното работническо движение и на левите движения.

На този ден имен ден празнуват: Майя, Мая, Еpмeнa, Еpмeлинa, Еpмeнкo, Тамара

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пoзнaхтe ли я? Нa 73 гoдини e, a вce се cнимa пo бaнcки и вce oщe cъбиpa мъжкитe пoглeди (СНИМКИ)
Next: Всеки може да си го направи, защото е без месене – пробвайте ТОЗИ бъркан КОЗУНАК

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.