Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Великобритания в шок след погребението! Принц Хари съсипва кралицата консорт Камила
  • Новини

Великобритания в шок след погребението! Принц Хари съсипва кралицата консорт Камила

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
haraisriasiriasr.jpeg

Подготвяната за печат книга на принц Хари тревожи обкръжението на крал Чарлз Трети, защото се предполага, че в нея ще има неприятни коментари за Камила, пише „Daily Mirror“.

Принц Хари написа мемоари, които трябва да бъдат публикувани по-късно тази година и ще бъдат „разказ от първа ръка за моя живот, който е точен и напълно правдив“, информира изданието.

Въпреки това, бившият водещ на „Good Morning Britain“ Пиърс Морган, твърди, че близките на 73-годишния Чарлз „са абсолютно уплашени“ от издаването на книгата.

„Едно от доверените лица на Чарлз ми каза преди няколко месеца, че в двореца много се страхуват от книгата, опасявайки се, че тя бъде пълна с нови отровни твърдения и те ще са насочени предимно към съпругата му Камила, като някакво отмъщение за ролята й в разпадането на брака на родителите на Хари. Този разговор, разбира се, беше преди кралицата да умре и когато Чарлз беше просто принц на Уелс“, заявява Пиърс пред „New York Times“.

Не изпускай тези оферти:

Журналистът, който беше доста шумен в критиките си към принц Хари и Меган Маркъл, добави, че след смъртта на кралицата миналата седмица излизането на книгата сега ще бъде „опустошително“ за крал Чарлз. И добави:

„Но сега той е крал, а Камила е негова кралица консорт и всяка подобна атака, идваща от собствения син на новия монарх, ще бъде супер неприятна“.

37-годишният херцог на Съсекс разкри за разрива си с баща си в интервюто си с Опра Уинфри миналата година, където каза, че се чувства „наистина разочарован“ от татко си: „Той знае какво е болката. Разбира се, че винаги ще го обичам, но се случиха неща, които нараняват, и един от приоритетите ми е да се опитам да се справя с тях“.

Баща и син се събраха сред интервюто първо за погребението на принц Филип, а после и за юбилея на кралицата.

Чарлз показа хубаво отношение към Хари и Меган в първата си кралска реч след смъртта на кралицата. Той каза, че иска да „изрази любовта си към Хари и Меган, тъй като те продължават да градят живота си в чужбина“.

След това Хари върна услугата, като спомена баща си, в прощалните думи към баба си, покойната кралица. В изявление, споделено на уебсайта на двойката „Archewell“, Хари написа: „Сега отдаваме почит на баща ми в новата му роля на крал Чарлз III“.

Междувременно Пиърс призова Хари да „скъса доходоносния си договор“ с „Penguin Random House“ и „анулира книгата“, за да може хората да повярват, че той наистина иска да се отнесе добре с баща си.

„Ако не разбира защо, трябва да провери „чест“ в речника и да открие, че това означава да покажеш „безусловно уважение“, „да цениш и имаш добро отношение“ и „благоговение“, смята още Пиърс.

Други източници обаче твърдят, че Хари е „настоявал“ мемоарите му да бъдат публикувани през ноември.

Говорейки за „Dan Wootton Tonight на GB News“, кралският експерт Том Бауър заяви: „Тази вечер ми казаха, че Хари настоява книгата му да бъде публикувана през ноември – това е удивително. Очевидно издателите не са много сигурни, но Хари смята, че ако не я публикуват, нарушават договора“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сварете 1 чаена лъжичка риган с 1 пръчка канела и никога не губете тази рецепта! Спасете се от болка и болести
Next: 23-годишна майка родила деца, които се раждат веднъж на 480 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.