Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Великобритания изрева: По 15 паунда на час, но пак няма кой да работи, искаме българите
  • Новини

Великобритания изрева: По 15 паунда на час, но пак няма кой да работи, искаме българите

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
dsfgsfdlkhgfdkhkdfkhfgh.png

С ъбирането на реколтата е в разгара си. Но Ели Капър, която притежава ферма в Херефордшър, е силно разочарована.

На около една трета възлиза недостигът на работници в бранша, а заради липсата на персонал плодовете гният, оплаква се Ели Капър.

„Поляци, румънци, българи – много дружелюбни и трудолюбиви работници“

„Бяхме пуснали обяви, че търсим 73-ма работници за прибиране на реколтата. Кандидатстваха девет човека, от които обаче само една жена беше още свободна. Накрая и тя започна работа на друго място“, разказва Ели Капър пред „Дойче веле“ и добавя: „Не успяхме да наемем нито един британски работник. Чрез посредници сега имаме поляци, румънци, българи, руснаци, украинци – много дружелюбни и трудолюбиви сезонни работници. Не са толкова, колкото искахме, но поне можем да се справим горе-долу с прибирането на реколтата“.

Източник: iStock

Британското правителство издаде допълнително 30 000 визи за чуждестранни работници в сектора. Но според Ели Капър това е твърде малко.

„Британските работни места за британците“ – това беше един от лозунгите, който изигра сериозна роля в дебата около Брекзит. Но реалността след Брекзита изглежда по съвсем различен начин.

От остър недостиг на работна ръка се оплаква и Даниел Браун, който предлага перални услуги за хотели в Лондон. Преди Браун е имал 60 клиенти, но му се наложило да прекрати договорите с част от тях, защото не му достигат поне 30 служители. При това причината не е в заплащането – през летните месеци средната седмична надница е нараснала с над 8% в сравнение със същия период през миналата година.

„Просто не успяваме да намерим служители“, казва Браун и допълва: „Заради Брекзит няма достатъчно хора, които да се интересуват от такава работа. Един хигиенист в хотел получаваше преди около 9 паунда на час. Днес вече се предлагат по 15 паунда, но пак няма желаещи“.

Във Великобритания икономическото възстановяване след пандемията върви по-бързо, отколкото в Германия. Но това означава и рекорден недостиг на работна сила: над 1 милион служители и работници са били спешно необходими през последните три месеца. След рекордно увеличение през август броят на заетите във Великобритания вече надхвърля нивата отпреди пандемията. Според британската статистическа служба ONS през август този брой е достигнал 29,1 милиона души, а безработицата е спаднала до 4,6%. Експерти изчисляват, че недостигът на работна ръка ускорява ръста на заплатите.

Източник: iStock

Търсят се 100 000 тираджии

Особено осезаем е недостигът на тираджии, тъй като в резултат от това в редица сектори се стига до сериозни забавяния. От асоциацията на превозвачите пресмятат, че към момента са необходими още около 100 000 шофьори. И предупреждават, че ако проблемът не бъде решен, може да се стигне до покачване на цените и сериозна инфлация. Затова от бранша настояват за специални визи за чуждестранни работници.

„Без основателна причина пожертвахме един добре работещ икономически кръговрат“, казва Ели Капър.

Източник: iStock

„Досега ситуацията беше печеливша и за двете страни – при нас идваха хора, които след това използваха изработените пари за построяване на къща в родината си или за образованието на децата си. Сега обаче имиграционната политика се ръководи единствено от идеологически съображения.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Кой е първият български двоен агент
Next: Новата година ще върне вярата на 4 зодии в светлото бъдеще!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.