Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Венелин Венков от Ку-Ку Бенд: Победих Слави Т. Трифонов на табла, искам да кажа истина какво се случи след това
  • Новини

Венелин Венков от Ку-Ку Бенд: Победих Слави Т. Трифонов на табла, искам да кажа истина какво се случи след това

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
Screenshot_5.png

Барабанистът на група „Ку-Ку Бенд“ – Венелин Филипов гостува на онлайн формата „Зад Кадър“ с водещ Любомир Филипов и разказа своето съпреничество с фронтмена на групата Слави Т. Трифонов на играта табла.

Специалистът на ударни инструменти отдели време и разказа, че тяхната игра е достигала манията на моменти.

Невена Цонева и Венелин Венков на светско събитие, двамата са щастлива двойка в живота.

Въпросът на водещия беше: „Кога за последно победи Слави на табла?“.

– Преди много години. Спряхме да играем, защото той не може да губи и става агресивен. В Свиленград на едно турне имам случка, в която целия стадион ни чака, ние пък играем табла. Нашата игра беше мания. Точно затова, че той не може да пада и ме държи по цяла нощ, да вземе 5 игри и като вземе две игри и тръгва като победител, той паднал 30 преди това и така. Няма как, да се разберем кой повече бие и затова имахме една тетрадка, в която пишехме.

Водим обща сметка за всички игри и накрая резултата беше примерно 700 за мен и 300-400 за Славчо, общо взето 2 към 1 за мен. Ядеше много бой, в интерес на истината най-бруталния бой, който съм ял в играта е в игра от Слави. Имаше един ден, в който той ме победи на нула. Взе ми 11 игри на нула, което е много гадно. Таблата съм я научил от баща ми.

Той и партньора му на брич бяха международни шампиони на тази игра. Взимал ме е в кафето и там съм се учил. Оставяме ме там и ми казва, да играя с някой табладжия и го инструктира бой, за да се науча да падам. Много е важно в тези игра, да се научиш, да падаш, след това ставаш много добър играч. Трябва да можеш, да падаш, защото ако не можеш, психиката ти така работи, че ти се ядосваш, а ядосваш ли се правиш грешни ходове и падаш. Знам много тънкости.

Тази история бяхме на турне и сме влезли в серия. Между саундчека и концерта има три часа време, където ние няма къде, да ходим из Свиленград и сме седнали зад сцената на едни щайги, таблата се вади, тя винаги пътуваше с нас.

Вади се таблата, тетрадката и се почва. Обаче много го побеждавах в този ден, има дни, в които зара не върви. Той се е побъркал, седи и сумти, пуфти. То в един момент са се събрали хората на стадиона, когато ние отидхме имаше крави, които пасяха там, махнахме кравите, сложихме сцената и се напълни стадиона. Имаш 10-12 000 зрители, села, околия всичко се събра. Ние играем зад сцената табла. Играем, играем, хората се събрали и по едно време Евгени идва и започва, да престъпва от крак на крак, чупи пръсти. Слави да започваме концерта. И той му отговори: Концерта ще стартира, когато кажа аз и продължава.

Трябва поне една игра, да спечели, за да стане спечелил игра. Той е много суеверен. Да му пусна фандък, аз не мога. Няма такъв филм. Нашият не става и накрая Митко Коклин, Слави му имаше респекта, Коклин дойде и му каза: Слави стадиона е пълен, оставете я тази табла, дайте да започнем концерта. Той му отговори: Мите само ти можеш, да ме вдигнеш, измрънка нещо, думна таблата, напсуваме и си тръгна. Започнахме концерта и се запали покрива на сцената. От фойерверките и вятъра. Изгасиха го, нещо изгасна и продължихме концерта.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Анита Димитрова след като разбра за връзката на Митко Рачков и красивата сладкарка Камелия: Ще кажа истината
Next: Мнозина в къщата пазят окото на Фатима, но никой не знае какво всъщност са донесли в дома с него

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.