Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Венета Райкова се завърна! В тежка изповед разкри къде е била през последната година и половина
  • Новини

Венета Райкова се завърна! В тежка изповед разкри къде е била през последната година и половина

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
venenerqwrsr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Много хора се чудиха къде е изчезнала Венета Райкова през последната година и повече. Оказва се, че легендарната водеща е имала неочаквани проблеми със здравето, които са я извадили от строя доста сериозно.
Тя се включи в социалните мрежи със своя изповед и много признания по темата

Беше до болка откровена, разкривайки пътя, който е изминала, за да реши проблемите си, но и как различни хора са се опитвали да я мачкат в процеса.

При нея са се появили някакви ужасяващи болки в коленете, които са я карали да плаче отново и отново. Никога до сега не е плакала толкова през живота си. Наложило се е да оперират коляното ѝ, а за капак после не успява да се възстанови добре. Това натоварва другото ѝ коляно, което я слага на легло.

Наложило се да премине през 4 рехабилитации, но не обвинява никого.

Тя смята, че така е трябвало да се случи, защото хората от зодия Телец и Скорпион са минали кармична проверка пред последната година и половина – от януари 2022 година до 18 юли тази година.

„Сега ще ви разкажа какво се случи с мен последната година и половина, за да ви подготвя, за това, което престои на някои от вас. Преживях ужасни болки в коленете, изплаках толкова сълзи, колкото не бях плакала до тук в живота ми!

Тя казва, че на тази дата кармичните възли на луната ще отидат в Овен и Везни за същия период. Тя казва, че хората от тези зодии ще си платят цената, ако имат грехове. Тя казва, че има един грях, за който не съжалява, но е трябвало да плати и неговата цена.
„Болки, невъзможност да ходя, държаха ме вкъщи от началото на септември чак до 30 юни когато чух „можеш да се върнеш към живота си“.

Тя благодари на всички, които са я обиждали и подигравали, помогнали са ѝ да изчисти кармата си. Тя съветва хората от тези знаци да си припомнят какво се е случило между декември 2004 година и средата на 2006 година, когато тези кармични възли са били в същата позиция като тази, в която ще отидат сега.

Тя казва, че тогава са се случили 2 много важни неща за нея – срещнала е и се омъжила за бащата на своето дете и е била първия участник в предаването „Сделка или не“, който е спечелил най-голямата награда.

„Спокойна и щастлива съм вече – за година и половина си изчистих кармата с болки и сълзи, сега си чакам подаръците от съдбата“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как само една кисела краставичка може да ви спаси в жегите – един орган е особено застрашен от топлото
Next: Установиха, на кой етаж е най-добре да се живее

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.