Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Венци Мицов хвърли бомба защо шоуто на Цитиридис падна от ефира на bTV
  • Новини

Венци Мицов хвърли бомба защо шоуто на Цитиридис падна от ефира на bTV

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2023
sdfghfhkmgkhklrthfghfg.png

Музикантът Венци Мицов излезе с пост във Фейсбук, свързан със свалянето от ефир на „Шоуто на Николаос Цитиридис“.

Както БЛИЦ писа в петък вечер водещият обяви, че предаването няма повече да се излъчва по bTV и му остава още едно последно издание.

 

Ето какво написа в социалната мрежа Мицов:

Свалянето на шоуто на Додо Цитиридис от ефира на БТВ беше, поне според мен, отдавна предизвестено.

Работил съм доста време в различни телевизии и знам, че когато започнат да ти местят слота, да ти намаляват времето и така нататък, това предвещава краят.

В случая с шоуто на Додо обаче виновен не е водещия, защото, според мен, той бе свежа глътка въздух сред мухлясалия свят на втръсналите до смърт телевизионни селебритита.

Проблемът е в БТВ.

БТВ взеха млад стендъп комик с доста сериозен журналистически бекграунд – готова формула за остро шоу – и го вкараха в една корпоративна помия, в която чалгарите и “звездите” от сериали и риалитита на самата телевизия бяха сигурно 70 процента от всички гости.

И така, вместо да създадат продукт, който всички да искат да гледат, БТВ създадох късно вечерно допълнение към недъгавата си напоследък програмна схема.

Това е тъжно. Защото в предаването работеха читави хора, бендът беше добър, а Додо е явление – познавам го от времето, когато беше съвсем младо момче и бачкаше в Офнюз. И когато беше основния отразяващ вандалските изстъпления на Волен в НАТФИЗ.

Въпросът “а сега накъде” не е към Додо Цитиридис. Той вече е име, може много неща и тепърва, според мен, ще покаже напълно себе си.

Въпросът е към БТВ – сега накъде? Към поредната ви пластмасова телевизионна постановка? В която пак ще каните едни 10 човека постоянно, до откат – докато всички останали спрат напълно да гледат телевизия?

И с това свършвам. Едно време, докато бях бендлидер и ководещ в едно шоу на една отдавна несъществуваща телевизия, румънските ни шефове все ни казваха – “искаме врачки, плеймейтки и поп-фолк певици”. Това беше рецептата за успех.

Телевизиите са тъпи, защото масовият вкус е такъв. Ако искате “умни” телевизии, спрете да гледате като телета в екраните и започвайте да четете книги, мамка му…

И успех на Додо! Той е читаво момче и ще му се получи каквото и да захване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Измислиха нова измама, вече има опарени
Next: Огромна трагедия! Почина един от най-добрите български професори в медицината

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.