Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Венци Мицов хвърли бомба защо шоуто на Цитиридис падна от ефира на bTV
  • Новини

Венци Мицов хвърли бомба защо шоуто на Цитиридис падна от ефира на bTV

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2023
sdfghfhkmgkhklrthfghfg.png

Музикантът Венци Мицов излезе с пост във Фейсбук, свързан със свалянето от ефир на „Шоуто на Николаос Цитиридис“.

Както БЛИЦ писа в петък вечер водещият обяви, че предаването няма повече да се излъчва по bTV и му остава още едно последно издание.

 

Ето какво написа в социалната мрежа Мицов:

Свалянето на шоуто на Додо Цитиридис от ефира на БТВ беше, поне според мен, отдавна предизвестено.

Работил съм доста време в различни телевизии и знам, че когато започнат да ти местят слота, да ти намаляват времето и така нататък, това предвещава краят.

В случая с шоуто на Додо обаче виновен не е водещия, защото, според мен, той бе свежа глътка въздух сред мухлясалия свят на втръсналите до смърт телевизионни селебритита.

Проблемът е в БТВ.

БТВ взеха млад стендъп комик с доста сериозен журналистически бекграунд – готова формула за остро шоу – и го вкараха в една корпоративна помия, в която чалгарите и “звездите” от сериали и риалитита на самата телевизия бяха сигурно 70 процента от всички гости.

И така, вместо да създадат продукт, който всички да искат да гледат, БТВ създадох късно вечерно допълнение към недъгавата си напоследък програмна схема.

Това е тъжно. Защото в предаването работеха читави хора, бендът беше добър, а Додо е явление – познавам го от времето, когато беше съвсем младо момче и бачкаше в Офнюз. И когато беше основния отразяващ вандалските изстъпления на Волен в НАТФИЗ.

Въпросът “а сега накъде” не е към Додо Цитиридис. Той вече е име, може много неща и тепърва, според мен, ще покаже напълно себе си.

Въпросът е към БТВ – сега накъде? Към поредната ви пластмасова телевизионна постановка? В която пак ще каните едни 10 човека постоянно, до откат – докато всички останали спрат напълно да гледат телевизия?

И с това свършвам. Едно време, докато бях бендлидер и ководещ в едно шоу на една отдавна несъществуваща телевизия, румънските ни шефове все ни казваха – “искаме врачки, плеймейтки и поп-фолк певици”. Това беше рецептата за успех.

Телевизиите са тъпи, защото масовият вкус е такъв. Ако искате “умни” телевизии, спрете да гледате като телета в екраните и започвайте да четете книги, мамка му…

И успех на Додо! Той е читаво момче и ще му се получи каквото и да захване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Измислиха нова измама, вече има опарени
Next: Огромна трагедия! Почина един от най-добрите български професори в медицината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.