Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вергов плакал пред приятели: Не съм престъпник
  • Новини

Вергов плакал пред приятели: Не съм престъпник

Иван Димитров Пешев март 24, 2023
verragasyashgasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Колегите на актьора го защитиха след скандала с битата Диана Димитрова

Софийската районна прокуратура няма да образува досъдебно производство за упражнено насилие срещу актрисата Диана Димитрова от колегата ѝ Юлиян Вергов, стана ясно преди дни. Не са открити достатъчно доказателства за извършено престъпление срещу Димитрова и преписката по случая е прекратена.

Ден след като изтече съобщението, Вергов, който до този момент пазеше пълно мълчание, излезе с официална позиция. В нея актьорът подчертава, че никога не е удрял колежката си, а конфликтът им започнал заради нейна телефонна комуникация с дъщеря му. „Повярвайте ми, не искате да знаете какво видях там. И въпреки това държа да заявя съвсем ясно, че аз никога не съм удрял Диана Димитрова, нито е имало каквато и да било форма на физическо насилие от моя страна”, написа той.

В негова защита след няколко месеца пълно мълчание се изказаха много от колегите му. „Юли е казал всичко необходимо. Аз се чудя ще се намери ли някоя неправителствена организация да поднесе едно цвете на майка му.

Жена, която от половин година живее с цялата тая помия, която се изсипа върху момчето й”, написа Захари Бахаров. „За всички, които знаеха истината – тези месеци не бяха леки. По принцип във всеки медиен скандал най-яростно и най-шумно се изказват онези, които знаят малко или нищо. Безумно и безобразно беше това, което се причини на Юлиан и на близките му. Грозна история. Надявам се, тя да върви към края си и да не попречи на всички онези жени, реални жертви на насилие, които имат нужда да ги чуем и да им помогнем”, коментира Теодора Духовникова.

„Малко неща са по-жалки от насилието над жени. Да се преструваш, че си жертва на такова за ПР е едно от тях! Зад теб съм”, присъедини се към колегите си и Наум Шопов-младши. „Обичам те, мили Юлиан! Цялата ми подкрепа е за теб и семейството ти! Родителите ти са възпитали истински кавалер и верен приятел!”, изказа се и Марта Вачкова.
„Още кънтят в главата ми думите му в телефона:

„Ванечка, аз не съм престъпник, разбираш ли!!! Нямаше нужда да разбирам. Знам го от самото начало на тоя нелеп случай. Клеветата също е насилие. Не знам само кой ще му върне безсънията в последните пет месеца, но вярвам, че му предстои нещо много хубаво, защото в тоя живот баланс има. Радвам се, че вече има възможност да говори”, написа в защита на Вергов сценаристката Ваня Щерева.

Самата Диана Димитрова не остана доволна от развръзката по случая и заяви, че това няма да е финалът на сагата помежду им. „Официално искам да кажа, че ще съдя лицето Юлиан Вергов за клевета след изказванията му. По-голяма гнусотия и абсурд в последните три месеца не бях чувала по мой адрес и е тъжно, че един рецидивист с психични отклонения е на свобода. Когато човек е открит и невинен излиза и се защитава, а не мълчи толкова месеци. Аз нямам какво да крия. Цветя ще има за моята майка, която от 25 години живее в друга държава и проля толкова сълзи, заради един изрод”, изригна актрисата от „Откраднат живот”.

Припомняме, че миналата година тя шокира с признание, че е била пребита от свой колега по време
на снимките на лекарския сериал. Първоначално не уточняваше името му, но периодично пускаше препратки към самоличността на Вергов. Прокуратурата се самосезира по случая и започна проверка. Разследването продължи няколко месеца, като е включвало и разпити на самия Вергов, както и на други хора от екипа. В крайна сметка срещу него не беше повдигнато обвинение за случило се, но Димитрова има право да обжалва постановлението на прокуратурата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хачико от Враца си отиде
Next: Баровец обяви 25 000 лева награда за информация за откраднатия му Мерцедес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.