Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веселин Маринов просто разби Рачков в последното предаване
  • Новини

Веселин Маринов просто разби Рачков в последното предаване

Иван Димитров Пешев април 11, 2023
rachakshkashaskhsaohisa.png

Нов словесен дуел като цунами се изсипа на сцената на „Като две капки вода“  в последната неделя между Веселин Маринов, който е част от журито, и единият от водещите на шоуто – Димитър Рачков.

Пререканието им започна малко след края на изпълнението на Владимир Михайлов, който имитираше голямата Лили Иванова. Първи коментира Фънки, който искрено поздрави Михайлов, а след него думата бе дадена на Веселин Маринов.

Маринов подходи изключително сериозно към коментара си, но Рачков, в типичния за него стил, започна да го прекъсва.

След няколко подмятания от страна на водещия, Маринов се изнерви: „Не ме карай да си отварям устата.“, заплаши Маринов, а Рачков бе принуден леко да се отстрани от сцената. Той се качи на по-високо място и седна, като започна да клати краката си.

Дори само с присъствието си обаче водещият разсейваше както журито, така и публиката и отново прекъсна словото на Маринов, в което той хвалеше чудесната имитация на Михайлов.

В един момент стана ясно, че Димитър Рачков леко си е полегнал, докато слуша естрадния певец.

 

„Така е, менискусът ми отмаля“, оправда се Рачков, че е легнал, а Маринов го съсипа: „Ами ще ти отмалее, като крачетата са ти 7 сантиметра!“.

„Крачетата да, ама друго…“, опита се да продължи мини спора Рачков, но партьорът му във воденето – Герасим Георгиев-Геро, даде всичко от себе си, за да тушира напрежението навреме и да не се налага Сашо Диков отново да бъде викан, за да игра ролята на рефер.

Припомняме, че през февруари в друг епизод от шоуто Рачков и Маринов отново се скараха, но много по-жестоко. Тогава дълго време зрителите не бяха сигурни дали става дума за шоу или нещата са сериозни.

Малко по-късно в шоуто Веселин Маринов разказа виц за самия себе си, който през годините всички сме чували в различни вариации.

 

Ето и какво гласи вицът: „Отива Веско Маринов на концерт в Пловдив. Там дава една покана за концерта на свой приятел, който да я занесе на друг човек.

 

Той обаче забравил, че на таблото на колата бил оставил други два билета за концерта. Когато се върнал, предният прозорец на колата бил разбит – и вътре били сложени още два билета за концерта на Веселин Маринов.“

Continue Reading

Previous: Тайните на БГ историята: Как вместо да си произвеждаме Фиат, седнахме в москвич и жигули
Next: Учител посещава момче, което пропуска училище и научава, че се грижи за малката си сестра сам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.