Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веселин Плачков: Да, това е истината за мен и Мариана. Много пъти съм го правил
  • Новини

Веселин Плачков: Да, това е истината за мен и Мариана. Много пъти съм го правил

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
sdfvfdsbfdnghnhmh.png

„Много е плашещо да обичаш. Много пъти в началото съм бягал от Мариана“, признава Веселин Плачков. Популярният актьор за първи път осветява подробности от връзката си с поп звездата Мариана Попова, която прерасна в съжителство на семейни начала, скрепено с общи сценични изяви, две прекрасни деца и няколко домашни любимци, предава България Днес.

„Четири или пет пъти си тръгвах от Марианка в началото“, издаде екранният Левски. „Стоя един месец при нея и си тръгвам“, обяснява той. Като основна причина за това уморително и за двамата „иди ми – дойди ми“ популярният актьор посочва страха. На първо място – от самото влюбване в певицата. „И не мога, и не мога да направя нищо срещу тази любов“, спомня си Плачков. По думите му чувствата му били изключително силни. На второ място се тревожел, че „един влюбен мъж става слаб“.

„Ставаш слаб, ставаш зависим от човека, в когото си влюбен, и в един момент какво става? Ами ако този човек си тръгне? Как ще стане?“, връща лентата назад към някогашните си терзания актьорът.

Звездата от лентата на Максим Генчев за Апостола доверява още, че не е скривал страховете си от своята избраница. Но с времето към тях се прибавят и други, вече да не загуби партньорката си, превърнала се в неговото второ „аз“. „Аз съм й казвал: като остареем някой ден, да не е посмяла да си тръгне преди мен. Това ще ме съсипе“, опасява се Плачков.

Докато са още млади обаче, двамата се възползват от привилегията на възрастта си – да проявяват инат, да се посдърпват, да спорят за различни неща – и битови, и творчески.“С Марианка сме опаки. Спорим за различни неща – най-много за децата и животните. Мариана много ги обича, докато аз не искам вкъщи да имаме толкова животни“, посочва какво нарушава хармонията помежду им Плачков.

Филмовият Васил Левски пояснява, че за щастие лошото настроение им минавало много бързо. Плачков е категоричен, че било безумно интересно да се живее с жена като Попова. „Тя е цялата палитра на света за мен. Децата в един момент ще си хванат пътя. И оставаме само аз и тя“, казва любимият мъж на популярната изпълнителка.

Това, че Веселин е селско момче, а тя – коренячка софиянка, редовно ставало повод за шеговити сценки помежду им, които освежавали семейния живот. Последния път такъв етюд се разиграл по повод на стилната зимна градина на Мариана, която тя спретнала на терасата на дома им. „И тя я е украсила с едно пано с дамски токчета, малко в стил Мери Попинз. На мен пък ми подариха едни суджуци и като не намерих място къде да ги суша, ги окачих на токчетата“, разказва през смях известният актьор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: Млад полицай умря нелепо на годежното си парти пред очите на гостите
Next: 56-тата молитва към Богородица притежава голяма сила, променя съдбата и живота

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.