Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ВЕЧЕН ХЛЯБ В БУРКАНИ – трае 12 МЕСЕЦА! БЕЗ мая и брашно, питателен и траен! Рецепта от времето на недоимък
  • Новини

ВЕЧЕН ХЛЯБ В БУРКАНИ – трае 12 МЕСЕЦА! БЕЗ мая и брашно, питателен и траен! Рецепта от времето на недоимък

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
hqloboasobaosb.jpg

Именно заради това хлебчето ви засища бързо и е икономично, защото няма нужда да ядете голямо количество.

Съхранявайте в буркан точно като зимнината и използвайте при необходимост. Този метод на приготвяне на хляб е много стар и се е практикувал по време на недоимък.

Така приготвения хляб можете да вземете на пътешествие и да го хапвате, когато пожелаете. Прави се от боб и семена. Ето какво ви трябва:

 

Не изпускай тези оферти:

Хляб в буркани с трайност 12 месеца

Продукти: 

400 г боб от консерва

200 г овесени ядки

50 г ленено семе

50 г тиквени семки

50 г сусамово семе

50 г слънчогледово семе

20 г семена от чиа

20 г люспи от псилиум

1 чаена лъжичка сол

150 г смес ядки

170 мл вода

20 мл олио

Можете да сложите орехи, бадеми, лешници, кашу, фъстъци или каквито ядки имате в количество от 150гр. Псилиумът, или както го наричат ​​индийски псилиум, в случая се добавя вместо мая, тъй като се използва за безквасно тесто.

Можете да го намерите в аптека или магазин за здравословни храни, като се използва най-вече като естествено средство за лечение на хроничен запек и в различни диети за сваляне на килограми. Разбира се, можете да направите и своя комбинация от различни семена по ваш избор и вкус, но не пропускайте псилиума.

Начин на приготвяне: 

Изсипете цялото съдържание на консервата боб в дълбока купа. Не изхвърляйте течността, тъй като е изключително питателна. След това пасирайте боба с пасатор до получаването на гладко, полутечно бобено пюре, без бучки.

 

Добавете 200 г овесени ядки, 50 г ленени семена, 50 г тиквени семки, 50 г сусамови семки, 50 г слънчогледови семки, 20 г семена от чиа, 20 г люспи от псилиум към пасирания боб или направете комбинация от семена.и семки по избор.

 

Вместо овесени ядки можете да сложите ечемичени или пшенични, важно е да са житни ядки в количество 200-220 гр., като в същото количество добавете различни семена и семки, които са ви достъпни в момента. След това се посолява с една чаена лъжичка сол и се добавя сместа от ядки (150 г).

 

Накрая добавете 170 мл вода, смесена с 20 мл олио. Разбъркайте сместа на ръка. Меси се няколко минути, докато всички съставки се смесят добре и сместа стане гъста, с консистенцията на меко тесто, като гъши дроб например. Оставете сместа настрана, докато подготвите бурканите.

 

Този хляб се пече в специални буркани с широк отвор, а не в класическите с тесен отвор, защото няма да можете да извадите хляба отвътре. Ако върху капаците има гумени пръстени, отстранете ги, те ще са необходими по-късно. Намажете бурканите с олио отвътре, по дъното и стените.

Включете фурната да загрее на 200 градуса и махнете решетката (за да не се спука буркана, когато го сложите върху горещата решетка).

Започнете да пълните бурканите с тестото, парче по парче, като притискате добре, за да изстискате целия въздух. Така хлябът няма да се разпадне, когато го нарежете на филийки. Заравнете отгоре и намажете с малко олио.

 

 

Поставете бурканите върху студената решетка, след което внимателно ги прехвърлете заедно с нея в загрятата фурна да се пекат отворени на 200 градуса за 70 минути.

Поставете силиконовите вакуумни пръстени на капачките и ги затворете, докато бурканите са горещи. Обърнете ги с главата надолу и ги оставете да изстинат.

 

 

Така приготвеният хляб се съхранява на тъмно и студено място, заедно с останалата зимнина и се използва до една година.

 

Вижте подробности за цялата процедура във видеото по-долу .

 

Continue Reading

Previous: Пенсиониран лекар твърди: Ако натиснете тези точки по тялото, всяка болка ще изчезне само за 30 секунди
Next: Мошеници завлякоха богата софийска фамилия със 7 милиона лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.