Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече го осъзнава! Кирил Петков разкри какво ще стане ако падне правителството
  • Новини

Вече го осъзнава! Кирил Петков разкри какво ще стане ако падне правителството

Иван Димитров Пешев юни 18, 2022
vakvasnneqotperav.jpg

„Ако случайно падне правителството, следващия мандат с коалиционните ни партньори ще говорим лично с всеки един депутат – от всички политически сили, който иска да подкрепи правителството.

Но те трябва да са независими. Това, което искаме да прекъснем е задкулисието. Който иска да е с нас – трябва сам да вземе решението какви политики да подкрепи“. Това заяви премиерът Кирил Петков пред журналисти. Той подчерта, че ще направи всичко възможно, за да убеди колкото може повече депутати защо е важно да вземат правилното решение за България.

„Ако трябва да пробием бетона на задкулисието – ще се бием до дупка. Не бих предал държавата, ако зависи от мен. Ако има някакви други варианти, които са свързани с хора на които вярвам – позицията на премиер е важна дотолкова за мен – доколкото мога да правя промяната, в която вярвам“, подчерта Петков.

Той беше категоричен, че няма да взима еднолично решение за Северна Македония, защото последната дума ще има Народното събрание.

„Няма да отида на срещата на върха в Брюксел с позиция на правителството, а с позиция на НС. Това, което е ясно – това е толкова важен национален казус, че трябва да има максимална представителност на това решение. Предложението вече е в парламента. Те трябва да обследват всичките му елементи. Когато вземат решение – аз ще изпълня волята на НС“, подчерта министър-председателят.

Малко по-рано Кирил Петков даде интервю за „Дарик радио“, в което заяви, че президентът Радев „не знам дали е подведен или объркан, но има нещо, което го прави да изглежда не човекът, който си спомням. Има шанс бързо да се върне към своята сила. Ако не иска да бъде объркан, да следи хората, които го подкрепиха“. Според него Радев трябвало да подкрепи Никола Минчев като председател на НС.

На въпрос дали купува депутати, министър-председателят отговори, че няма купуване или пазаруване, а всеки носи отговорност и има своята историческа роля. “ Бяхме се събрали съмишленици от ПП преди една седмица и мислехме какво се случва оттук нататък, ние усещахме, че задкулисието дърпа с всички възможни лостове, за да свали това правителство. Имаше гласове от хора, които уважавам, които казваха, че нищо не може да се прави в момента и трябва да се ходи на избори, но някои от нас казаха, напротив, трябват ни 12 гласа и ние трябва един по едни да говорим с всеки възможен депутат, който вярва, че клетвата му за България, лоялността му, не е към нечий партиен лидер.“

Същевременно отбеляза, че от ГЕРБ и ДПС пратили брокери, за да се разберат.

Кабинетът можеше да е като камък, ако бяхме дали парите за пътища и Слави Трифонов нямаше да се сеща за Северна Македония, добави министър-председателят. Втори пример как би се стигнало до стабилност е да се откажем от КПКОНПИ, каза още Петков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпругата на Кирил Петков: Той напусна парламента пребит
Next: Ясновидката Мариана Везнева: Потопът ще залее първо Англия, България има защитени зони

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.