Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече е решено: Това ще е новата средна пенсия в България
  • Новини

Вече е решено: Това ще е новата средна пенсия в България

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
sdfglfkmhdfkghgf.png

След няколко месеца предстои увеличение на пенсиите от 11%. „Това означава, че средната пенсия на един пенсионер ще нарасне със 100 лева.

Това е посланието, което и премиерът, и финансовият министър, и аз потвърждаваме”, съобщи пред Нова телевизия министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.

По думите ѝ, социалната пенсия за старост от 1 юли догодина ще се увеличи на 307 лева. Средната пенсия на един пенсионер, без значение осигурителния принос, ще нарасне от  788 на 871 лева. Когато се говори за средната пенсия за осигурителен стаж и възраст, сумата ще достигне 971 лева.

11-процентовото увеличение на пенсиите вече е заложено в бюджета – след няколко месеца ще бъде факт, защото от 1 юли влиза в сила за всички пенсии, отпуснати до декември тази година, обясни министър Шалапатова пред БНТ.

 

Това е сериозно увеличение. И на мен би ми се искало да бъде повече, но това са възможностите на системата. Нашите послания са за по-активен начин на живот на пенсионерите и даването на възможност те да бъдат подкрепени.

Според средносрочната прогноза на финансовото министерство се очаква под 4% поскъпване на основните храни и услуги, т.е. увеличението на пенсиите е достатъчно, че да го компенсира, посочи още министър Шалапатова.

„Посланието към пенсионерите, което дава нашето правителство е добро – не е важно да се дадат 50 лв. за Коледа, а да има устойчив ръст на пенсиите. Като министър ми прави впечатление, че като става дума за пенсионерите, в политическите среди се говори единствено за размера на пенсиите“.

От началото на декември започват срещи с пенсионери, за да се чуе тяхната позиция – срещите ще бъдат в читалища, клубове, каза още министърът.

„Моят приоритет е да чуем какви са предложенията и нуждите на пенсионерите за това те да участват на пазара на труда, да придобиват повече дигитални компетенции и да бъдат информирани“.

Бюджетът в социалната сфера се увеличава с 400 млн. лв., съобщи Шалапатова. По думите ѝ той е строг, но същевременно прави инвестиции в качеството на живот на хората.

Месечната финансова помощ за семейства с деца с увреждания се увеличава с близо 250 лв. и достига 1180 лв. на месец. С 50% се вдигат и еднократните помощи за раждане, както и детските надбавки, посочи министърът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли Петър Вучков от Минута е много? Сполетя го голямо нещастие
Next: Защо испанците не се събуват вкъщи и не остъкляват балконите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.