Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Вече е ясно кой е поръчал убийството на Алексей Петров
  • Без категория

Вече е ясно кой е поръчал убийството на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев декември 15, 2023
dsaglkdfkgfdhkfghkfghfg

Неочакван напредък има по делото за убийството на Алексей Петров, разбра „България Днес“ от свои източници, свързани с разследването.

Според тях вече е известно кой е поръчал разстрела на бившата барета. Знаело се и кой е професионалният килър, застрелял Петров. Известно е също и откъде са закупени куршумите, използвани в покушението.

„Разследването има сериозен напредък. Вече има насоки кой стои зад поръчковото убийство на Алексей Петров, както и кой е дръпнал спусъка на 16 август. Знае се откъде са продадени боеприпасите. Казано най-просто, почти всичко се знае! Неясен остава обаче мотивът за престъплението. Когато и той се изясни, ще бъде сглобена цялата картина на атентата. Разследващите не са спирали и за миг да работят, дори има и насоки за евентуален мотив.“ Това каза източникът на „България Днес“, който пожела да остане анонимен.

Към момента са известни съвсем малко неща за ликвидирането на Алексей Петров. Знае се, че извършителят е професионалист. Той е наемен убиец, който порази бившата барета с два куршума – един в тялото и един в окото. Килърът е бил облечен с камуфлажни дрехи, с колело и стрелял с патрони за „Калашников“, които са били хидрошокови. Има и версия, че килърът се е оттеглил пеша. Според други данни убийците са били двама. За самото оръжие се предполага, че е било по-скоро самозарядна карабина „Симонов“, защото е много по-точно от „Калашников“. Това каза пред „България Днес“ криминалистът Иван Савов малко след показния разстрел.

Убиецът се е криел в гората и чакал Петров да се появи. Вероятно преди това го е проучвал с месеци, тъй като посещенията на бившата барета на Витоша са били чести и този, който го е ликвидирал, е бил наясно с това. Петров прави преходите заедно с Мирослава Михайлова, която е негова треньорка по тенис. Жената се е занимавала и с раздвижването на бившата барета. То се налага заради травма от 1999 г., когато Петров бе прострелян в крака. Твърди се, че е станало случайно.

Агробизнесмен на България 2023

По време не ежеседмичната им разходка по Алексей Петров и Мирослава започва стрелба. Един куршум попада в тялото на бившата барета, а другият, който се смята за контролен, в едното му око. Един от куршумите рикошира и поразява Мирослава Михайлова в ръката и продължава към гръдния кош, откъдето лекарите го изваждат в „Пирогов“.

 

Тук идва и допускането на разследващите, че стрелците са двама. Алексей Петров е застрелян с хидрошокови патрони (виж карето), а Мирослава Михайлова е гръмната с обикновен куршум. Това означава, че или стрелците са двама, или килърът е имал и ползвал два вида патрони, а може би дори две оръжия.

След показното убийство криминалисти, ченгета и прокурори отцепиха района на убийството от седем километра в радиус. До момента нямаше данни за развитие по случая. Едно от предположенията беше, че най-възможният сценарий е да е нает професионален килър от бивша съветска република, който да е пристигнал, да е проучил навиците на Петров или те са му били казани, да е извършил поръчката и да си е заминал още същия ден.

Мирослава Михайлова бе приета в „Пирогов“, където бе оперирана, а в началото на септември жената бе изписана тихомълком. Оттогава нейното местоположение не е известно. Според източници на „България Днес“ Михайлова е станала защитен свидетел и й е назначена охрана. Поводът за тези мерки е, че простреляната с Алексей Петров е единственият свидетел на убийството. Само Михайлова знае как изглежда убиецът, как е бил облечен и как е избягал от местопрестъплението. За това подсказа индиректно и главният секретар на МВР Живко Коцев.

Разследващи на местопрестъплението

„Мирослава Михайлова, която беше простреляна до Алексей Петров, е дала достатъчни данни и добро описание на извършителя, както и на фактическата обстановка около убийството. Треньорката по тенис Мирослава Михайлова се възстановява, разпитана е, всичко е наред с нея, оказваме й помощ, включително психологическа. Предположенията са много, възможно е извършителят да е в страната, възможно е да не е. Но имаме много добри описания благодарения на Мирослава“, пояснява Коцев.

Разследването продължава, а органите на реда правят всичко възможно да предпазят Михайлова, защото тя и информацията, с която разполага, са от ключово значение за разплитането на случая.

С новата информация, която България Днес“ получи, възможно е да има някаква развръзка в началото на следващата година

 Хидрошокови патрони и карабина „Симонов“

„Хидрошоковите куршуми, с каквито е застрелян Алексей Петров, са кухи в предната си част. Те са направени за поразяването на меките тъкани. Куршумът влиза в тялото и не излиза. Пръсва се и разпределя цялата си енергия. Шоково-травматичният ефект е много голям. Тези муниции са по-скъпи от обикновените, продават се и не е толкова трудно да се намерят.“ Това пояснява кримиекспертът Иван Савов пред „България Днес“ относно хипотезата, че Алексей Петров е убит с хидрошокови куршуми.

Наследство

Сериозно завещание оставя убитият Алексей Петров. Бизнесменът е собственик на редица фирми и имоти, някои от които на много апетитни места. Едно от тях е на улица „Арарат“, където в малкия частен рай, изграден от Алексей Петров, през годините съжителстват известни имена като Антон Петров-Хамстера, Филко Славов – бивш шеф на отряда на баретите, Никола Филчев – бивш главен прокурор, Борислав Борисов, ректор на УНСС и съветник на българския президент. Те живеят в къщи от по над 250 квадрата. Съседи са им и други бивши барети, които обитават луксозен блок. Ресторанти, имоти и магазини оставя Алексей Петров след смъртта си! Проверка на „България Днес“ показва, че убитият Алексей Петров приживе притежава имущество в апетитни райони на София. Част от имотите са в кв. „Кръстова вада“, на бул. „Черни връх“ и в жк „Младост“.

Continue Reading

Previous: Готвят големи промени с пенсиите, новините са лоши
Next: 2100 лева заплата със средно образование, много бонуси, 200 лева ваучери и още придобивки – ето къде

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.