Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече е ясно, че убиецът на Виолета Донева е роднина, но току-що разкриха и причината
  • Новини

Вече е ясно, че убиецът на Виолета Донева е роднина, но току-що разкриха и причината

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
vviovlelata.png

Актрисата Виолета Донева най-вероятно е била убита от свой роднина, мъж, за пари, ценности и имоти, пише „България Днес“. Актрисата е била богата и е много вероятно това да е мотивът за убийството й.

Вече тече проверка дали не липсва нещо от вещите, скъпоценностите и спестяванията на Донева.

Софийската градска прокуратура вече разследва смъртта на Донева, която бе намерена мъртва в антрето на апартамента си в столичния кв. „Изток“. Образувано е досъдебно производство за умишлено убийсто, за което виновника го грозят от 10 до 20 години решетки. Това каза говорителят на Софийската градска прокуратура Десислава Петрова.

„Към момента детайли за разследването не могат да бъдат оповестявани, тъй като това може да попречи на действията на следователите“, допълни Петрова.

Не изпускай тези оферти:

Един от главните заподозрени в убийството е близък родина,

на когото актрисата е отворила вратата на апартамента си. След като го пуснала вътре, тя е била душена от него и прободена няколко пъти. Донева издъхва в кръв. По случая са назначени много експертизи, за да се установи точната причина за смъртта й.

Синът на актрисата от първия й брак с акад. Людмил Стайков – Иво, е първият човек, видял мъртвото тяло на майка си. Той изпаднал в шок и заявил, че иска аутопсия, за да разбере причините за кончината на майка си.

Майка и син са били в добри отношения, но рядко се виждали. Напоследък Виолета излизала от къщи само пред блока си, тъй като изкарала тежък коронавирус и не можела да ходи на дълги разстояния. Другият син на Людмил Стайков – Георги, по-рядко се виждал с майка си.

Според съседите Виолета не контактувала от години и с втория си мъж – баскетболиста Атанас Грънчаров. Възрастният мъж починал през лятото, а преди да се спомине, работил в Министерство на отбраната към спортен отдел и живеел с друга жена. От своя страна спортистът има син и дъщеря от първия си брак, като децата му също не контактували с актрисата.

Разследващите смятат, че в случая всеки може да е убиецът на 79-годишната актриса. Донева е била доста заможна и в относително добро здраве. Имала апартаменти, бижута и ценности. Това засега е и основният мотив за убийството.

Самата Виолета Донева не помни баща си. Тя е пеленаче, когато капитан Павел Джингаров е отзован от фронта, а на 15 март 1945 г. – осъден от Народния съд и разстрелян.

Няколко месеца след смъртта му майка й Цвета Джингарова е отведена с автомобил в неизвестна посока и от нея няма вест година и осем месеца. Всички я мислят за мъртва. За малката Виолета се грижи баба й. Дотогава семейството обитава хубав апартамент в района на Докторски паметник, който обаче е харесан от партизански генерал и на бабата е наредено за нула време заедно с бебето да опразни жилището.

В този труден момент ръка им подава техен близък адвокат, който ги приютява в мазето си на Руски паметник. В мрачното помещение малката Виолета прохожда и проговаря. Междувременно адвокатът успява да разбере, че майката на момиченцето е жива и се намира в Централния затвор.

Използвайки познанствата си, успява да уреди свиждане на детето и баба й с нея. Дотогава Виолета знае за майка си единствено от разказите на своята баба – че била литераторка, завършила с отличие СУ, че била толкова красива, че колегите й викали Жар-птица… В затвора обаче вижда една съсипана жена, която се хвърля да я прегръща, а малката Виолета започва да пищи от ужас. Затворът е изтрил хубостта от лицето на Жар-птицата.

След като я освобождават, Цвета е лишена от учителски права и от всякакви доходи. Това не пречи на борбената майка да завърши театралното училище. Класира се на второ място. По онова време на първите трима в класирането разрешават да си вземат задочно изпитите, без да ходят на лекции, а през останалото време да работят като стажант-актьори в провинциалните театри. От този випуск са Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова. Майката на Виолета е назначена на работа в Габровския театър.

Виолета добре си спомня мизерията, в която живеят по онова време. Сутрин и вечер тя и майка й ядят попара с липов чай, хляб и малко сирене, но за сметка на това малката Виолета винаги има учител по пиано и по френски. Тя добре си спомня думите на майка си: „Можеш да станеш императрица. Можеш да станеш слугиня. Но трябва много да учиш, да си образована, да знаеш да свириш на пиано, да знаеш френски.“

Тъй като няма кой да я гледа през деня, Виолета тръгва на училище на 5 години и завършва със златен медал гимназия в Кюстендил. Това обаче не пречи на властимащите да изключат момичето от Комсомола, нарочено за „враг на народа“, и тъй като фамилията й е дамгосана, три години Виолета не може да кандидатства във ВИТИЗ.

Нещата за Виолета Донева се променят, когато майка й се омъжва втори път за актьора Кирил Донев, който е с 22 години по-голям от нея. Той осиновява Виолета и тя приема неговата фамилия. „Имах изключителен втори баща – разказва актрисата. – Обожаваше ме, трепереше над мен.“

За киното Виолета е открита още преди ВИТИЗ, снима се дори и по време на кандидатстването си във филма „Двама под небето“ с великия Апостол Карамитев. Тъкмо той я причаква след излизането на резултатите и я вдига високо на ръце.

Донева завършва и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, и журналистика. Голямото „развиделяване“ в кариерата й настъпва, когато младата актриса сключва брак с актьора от Бургаския театър Людмил Стайков, който след това решава да се посвети на режисурата и се мести в София.

Филмът му „Обич“, в който участват половинката му Виолета Донева, идолът на българските жени Стефан Данаилов и незабравимата Невена Коканова, печели куп награди у нас, и в чужбина. Харесвана и от други режисьори, Виолета Донева препуска от роля в роля в киното и в театъра. Когато в средата на 80-те години Людмил Стайков снима „Време разделно“ по едноименния роман на Антон Дончев, двамата вече са разделени и примата на Театъра на армията се омъжва за детската си любов – баскетболиста Атанас Грънчаров.

От първия си брак актрисата има син, който от дете е с тежки здравословни проблеми. Заради него на няколко пъти ходи при Ванга. „Той беше заразен още в родилното отделение. За него отидох да я питам. Тя много подробно разказа за убития ми баща – красив офицер на бял кон, преминаващ по моста. И едва накрая каза само: „Детето ке оздравее!“, сподели Донева, чийто син наистина оздравява.

Донева е шеф на СДС в „Изгрев“

Преди време в Петрич кръщават улица на убития баща на Виолета Донева, но самата тя вече се е дистанцирала от политиката, след като няколко години е била шеф на СДС в столичния район „Изгрев“. Скъсва с политиката през 1994 г., когато разбира, че в нея няма място за идеалисти, въпреки че е чакала промените, окрилена от оптимизма на майка си.

Доведеният син на Виолета Донева: Не знам някой да я е заплашвал!

„Нито баща ми, нито Виолета са се оплаквали пред мен или мои близки, че някой ги преследва, заплашва, иска нещо от тях. Разбрах от интернет, че синът на Виолета е поискал аутопсия на майка си. Това е негово право“, каза специално за „България Днес“ доведеният син на Виолета Донева – отец Огнян Грънчаров.

„Аз служа в Чехия и идвам рядко в България. Не съм виждал Виолета и баща ми от доста години. За последен път ги видях през лятото на 2017 г. във Варна“, обяснява отец Огнян. В морската столица, допълва той, Атанас Грънчаров и Виолета Донева стопанисвали близо 20 години общински имот. Неотдавна обаче градската управа го предоставила на други хора.

„Виолета и баща ми бяха собственици на апартамента в кв.“Изток“. Но аз не съм ги посещавал. Синът ми, който също тренира баскетбол, им е бил на гости за последно преди няколко месеца, прекарал е при тях няколко часа“, разказа свещеникът.

Той поясни, че е в България по семейни дела. „Със сестра ми трябва да получим обезщетение за незаконна сеч на наша наследствена гора край Кюстендил“, допълни отец Грънчаров.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дълбок поклон. Най-обичаната българска журналистка загуби битката с рака
Next: Преподобна Стойна сбъдва написани желания от отвъдното

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.