Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече не ни остана психика, проплакаха в Турция. Нов силен трус!
  • Новини

Вече не ни остана психика, проплакаха в Турция. Нов силен трус!

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
ssphasihiaskdasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Земетресение с магнитуд 4,8 разлюля Турция, станало е в район Хаджълар на окръг Кайсери в 05:28 ч. (04:28 ч. българско време). Дълбочината на труса е 7 км.

Това обявиха от Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (АФАД).

Много граждани, изпитали голяма паника след земетресението, излязоха по улиците и прекараха нощта на открито.

Заместник-губернаторът на Кайсери Шенол Есмер сподели, че няма информация за жертви, ранени или сериозни материални щети.

Земетресението беше усетено осезателно и в околните провинции.

Преди 2 дни в същия район имаше 4 последователни земетресения с магнитуд 4,7, 4,4, 4,3 и 3,8 по Рихтер. Първите три земетресения са в рамките на 6 минути.

Земетресенията с магнитуд 7,7 и 7,6 , които се случиха в Кахраманмараш на 6 февруари, засегнаха 11 провинции. След земетресението, при което загубиха живота си над 46 хиляди души, в региона продължават да има хиляди вторични трусове.

Земетресенията продължават да се случват от време на време не само в 11 провинции в зоната на земетресението, но и в околните области.
Новото земетресение подплаши в ранните часове на сутринта жителите на Кайсери. Района беше разтърсен и вчера от земетресение с магнитуд 4,0.

В социалните мрежи клипове показаха мощта на труса.

Вторичните трусове продължават.

Това са малка част от хилядите коментари, които валят в мрежата:

“Усетихме го толкова силно, че цялата къща се разтресе и хукнахме да бягаме навън.”

“Събуди ни от сън рязко. Слава Богу, не беше толкова продължително, колкото в Мараш”

“Беше ужасно преживяване”

“Чувствахме се в паника и застрашени, въпреки че бяхме на безопасно място”

“Чу се силен шум”

“Чувството е особено и неприятно”

“Помислих, че този път е дошъл нашия час”

“Вече не ни остана психика. Това не се издържа”

“Усети се силно като 5 по Рихтер поне”.

“Шумът е зловещ”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Диетата на Атанас Узунов стана хит – ядейки пържоли на корем, той е успял да свали 70 килограма без да спортува дори
Next: Една българска пенсионерка от Великобритания: Ще си отида от този свят с болката, че 40 години работих за България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.