Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече не подритвам орехите на улицата, а ги събирам, защото ми трябват точно 15 броя, за да се предпазя
  • Новини

Вече не подритвам орехите на улицата, а ги събирам, защото ми трябват точно 15 броя, за да се предпазя

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
oreroeriaskhkashoas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ореховите черупки съдържат доста важни съставки, нужни за вътрешните органи на човека и за системата за кръвоснабдяване.

Изхвърлянето им в кошчето за боклук ни лишава от определени вещества, които биха могли да помогнат на човек да се справи с пречистването на кръвоносните съдове и по този начин да предотврати образуването на тромбоза. При хора, имащи проблеми с високо кръвно налягане, тинктура, направена от черупката на орехи, може да бъде отличен превантивен инструмент, който да нормализира кръвното налягане.

Освен това не е трудно да се подготви такава тинктура:
Запазете черупките от 15 ореха. Измийте ги и ги подсушете. Вземете малък стъклен съд и поставете готовите парчета.

Напълнете го с водка (имате нужда от една бутилка) и поставете на сухо топло място. В продължение на две седмици черупките на ореха трябва да престояват така, напоени с водка. След това ще имате отлично лекарство в къщата си, богато на кумарин.

Това вещество навлиза в кръвта, като може да се разтвори и да премахне съсиреците. Освен това може да се използва при лечението на бронхитите, понеже успешно помага за разтварянето на секретите в тях.

При безсъние
Черупките от орех помагат се справят с безсъние, замайване, гърчове и дори заекването. За тази цел ореховите черупки се варят в мляко.
Пепел от орехова черупка

В древни времена, черупките от орехи са били горени. Пепелта, която се образувала,се използва за лекуване на язви. За да има положителен резултат, тази пепел се смесва с вино и растително масло.

Същата съставка помага за бързото зарастване на рани и повлиява върху растежа на косата.
Днес ореховата черупка в тази си форма може да се използва за дезинфекция на вода вместо активен въглен. Пепелта й е много по-ефективна. Това полезно свойство на ореховите черупки се ползва и за отстраняване на радиационни вещества в човешкото тяло.

Начинът на приготвяне на дезинфекциращата смес е много лесен:

Ореховата черупка може да бъде изгорена у дома в нормален тиган: натрошете суровия материал на трохи и сложете в тигана.

По време на горенето ще се образува дим, в който момент е необходимо да се започне активно бъркане на черупките, които са малки. Това се прави в продължение на 15 минути. Получените въглищата трябва да се охладят и да се стрият на прах.

Полученият прах се използва както за дезинфекция на вода, така и за очистване на стомашно-чревния тракт от радиационни продукти. За тази цел, трябва да разтворите 1-2 супени лъжици прах в чаша вода и да отпивате от нея на всеки 15 минути по 2 супени лъжици.

Знаете ли, че мухълът е в състояние да съсипе здравето ви. Ето начин да се отървете от него, ако забележите, че го имате

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората в Родопите са изумени: Цели групи от чужденци неспирно прииждат в чудно селце
Next: Жена видя разхождаща се чанта по средата на пътя. Когато погледна вътре остана безмълвна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.